Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Голям оптимист трябва да е бил, за да приеме, че името му се е заличило от паметта на минасците! Видял фактите черно на бяло в докладите, които си беше направил труда да прегледа в Тарн, той незнайно защо беше решил, че идеята е добра и осъществима. И без много да му мисли, се беше включил отново в шпионската игра, съвсем забравил за болезнените неприятности, които го бяха извадили от нея.
А е трябвало да съобрази, че онзи стар негодяй Хокиак е в течение на всички новини от Рекеф — кой е в немилост и кой е яхнал гребена на вълната. Оголи зъби и изгледа кръвнишки виното в чашата си, но видя там само тъмния силует на собственото си отражение. Хокиак неминуемо беше взел Че за вербувана от Рекеф предателка, сменила цвета след неприятни преживявания в стаята за изтезания на губернаторския дворец. Иронията на тази ситуация не му убягна, защото Талрик така и не беше намерил подходящ момент да подложи момичето на разпит. Зачуди се на кого ли ще я продаде скорпионородният — на съпротивата или на Империята, и кое ще е по-щадящо за нея на този етап. С това грижите му по Че се изчерпаха, защото собствената му съдба даваше предостатъчно поводи за размисъл.
Следяха го, това му беше ясно. Но който и да го следеше, от която и страна на дребните минаски боричкания да идваше, засега се въздържаше от открити действия. Явно чакаха Талрик сам да ги улесни, да го сгащят на някое удобно за целта място и да му светят маслото. Може да бяха хората на Кимене, пратени да му видят сметката. Може да бяха и хора от Рекеф, които предпочитаха неудобните хора да изчезват тихомълком. Така или иначе, наблюдаваха го. Влязъл беше в таверната на Фланеме, защото заведението беше пълно с моряци, рибари и прости работници, хора, чиито политически страсти едва ли бяха достатъчно нажежени, че да ги обърнат срещу него. Въпреки това появата му предизвика смръщени погледи, което за пореден път доказваше, че е разтълкувал правилно данните в тарнските доклади. Бунтът тежеше във въздуха като дим.
„Защо, чумата да го тръшне, ми трябваше да се връщам в този смотан град?“ Пътят му и преди го беше водил в Мина — още в първите дни на завоеванието като млад офицер под крилото на Ултер и години по-късно, когато дойде тук по заповед на Рекеф и в крайна сметка оцапа ръцете си с кръвта на стария си наставник. А сега отново беше тук и този път провалът му обещаваше да е гръмовен. Хич да не беше идвал.
Трябваше незабавно да напусне Мина. Хвана се, че обмисля варианти как да съобщи това на Стенуолд. „Глупак!“ Ала беше вярно, че не се чувстваше герой, задето е изоставил Че. Даде си сметка, че в живот като неговия, пълен с тъмни дела, споменът за тази постъпка дълго ще го измъчва.
Но какво е още едно предателство на фона на предишните? Ще го преживее някак.
Сянка падна отгоре му и той вдигна поглед. Фланеме стоеше до масата му, настръхнала и скръстила ръце връз огромната си гръд.
— Време е да си ходиш, осородни.
Той впери поглед в нея, потискайки инстинктивната си реакция. Тази игра му беше позната до болка, защото често я беше играл, макар и с разменени роли.
— Щом казваш. — Остави недокоснатата чаша с вино и раздвижи пръсти в готовност. Преследвачите му го чакаха отвън. Бяха пратили Фланеме да го изведе, а тя, като добра кръчмарка, се опитваше да угоди на всяка страна в кавгата. Думите й означаваха, че вече не е на сигурно място в нейната таверна и че ако се наложи, ще насъска другите си клиенти да го изритат или да му хвърлят един як бой.
Талрик стана, отметна в движение плаща си, за да освободи дръжката на меча. Вратата на таверната вече беше отворена и студен повей нахлуваше откъм улицата. Той излезе с лека усмивка и видя цяла дузина закачулени мъже да го чакат, някои на земята, други — кръжащи над покривите в съседство. „Значи са рекефци“ — помисли си.
— Приемам числеността ви като комплимент — каза той, по-скоро на себе си. Вратата зад него се хлопна, резето изстърга в жлеба си.
Нападнаха го — по земя и от въздуха. Той протегна отворена длан и призова Изкуството на своя народ. Усмивката още беше на лицето му.
Попречи им желанието да го заловят жив. Талрик се възползва максимално и без скрупули от това предимство. В кратката и ожесточена схватка, първо, докато го връхлитаха от всички страни, и после, докато се мъчеха да го свалят, Талрик успя да убие петима с жилото си. Добър беше в това Изкуство — опреше ли длан в гърдите на противник, можеше да прогори дупка колкото юмрук в тялото му. В близък бой жилото нямаше равно на себе си.
Не си спечели благодарността им, но това можеше да се очаква. Заповедта да го заловят жив явно не уточняваше в какво състояние трябва да го предадат. Когато приключиха с него, Талрик беше окървавен и насинен целият.