Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— Втората причина не бих могъл да коментирам — смотолеви Стенуолд. — Колкото до първата, ние вече сме във война с Империята.
— Знаем това — кимна Фелипе Шах.
— Ако победи Равнините, Империята ще обърне поглед на север. — Стенуолд изкриви устни в лека усмивка, осъзнал как точно са прозвучали думите му. — Не съм ясновидец, но това мога да го предскажа, струва ми се.
Фелипе остави влажната от сълзите му кърпа на земята и сложи ръце на коленете си. От реакцията на придворните Стенуолд заключи, че този жест има своето значение — все едно в Колегиум човек е станал, за да вземе думата.
— Този въпрос го обсъждахме дълго преди вие да дойдете — заяви принцът. — Федерацията пострада тежко от настъплението на Империята. Толкова много наши сънародници загинаха, толкова други бяха поробени, че дори мисълта за това е непоносима. А сега вие, новият род-облигат на Салме Диен, ни молите да се включим в общата кауза.
Стенуолд примигна, стреснат от новото си назначение, но въпреки това съумя да кимне утвърдително.
— Така е — потвърди той.
— Сражавахме се с Империята — продължи принцът, толкова тихо, че Стенуолд едва го чуваше. — Съпротивлявахме се и платихме за съпротивата с много кръв. Бойните им машини минаха по път, настлан с костите на нашия народ. Сред нас има и такива, които се питат имало ли е смисъл, какво сме спечелили срещу цялата тази храброст и страст. Какво сме постигнали с цената на толкова млада кръв.
Стенуолд отвори уста да отговори, както би го направил в колегиумското Събрание, но характерът на тишината, която последва, му подсказа, че мнението му не е желано. Принцът дълго се взира в земята и през цялото време никой от придворните му не помръдна. „Есенни листа — спомни си Стенуолд. — Зелени и червени, черни и златни.“
— Не е моя работа да отсъдя — каза накрая Фелипе Шах. — Аз съм само принц, а принцове — много. Единствен монархът може да ви даде нашия отговор.
— Възможно ли е тогава да получа аудиенция при… при монарха? — попита Стенуолд с чувството, че върви по тънко въже над бездна от непознат етикет. Федерацията беше огромна, монархът й — далечен и могъщ. Още колко странни аудиенции като тази трябваше да изтърпи, още колко време щеше да мине, докато се изправи лице в лице с митичния монарх на водните кончета и му изложи каузата си? И щяха ли Равнините да издържат дотогава?
Меланхолията на Фелипе Шах не се разсея, но в очите му се появи нещо ново, някаква светла искрица, едва доловимо разчупване на тъгата, сякаш все пак е зърнал нещо забавно сред всепоглъщащия мрак. Стенуолд се огледа и видя същото изражение върху лицата на другите — застинали в учтивост лица, които правят усилие да сдържат усмивката си.
А после видя, че лицето на едно от водните кончета си остава сдържано, незасегнато от общото настроение, и разбра.
Много бавно и много внимателно Стенуолд се изправи и се поклони дълбоко на Инаспе Райм — предсказателка и монарх на Федерацията.
— Аз… съм глупак — призна той.
— Разберем ли това, значи сме направили първата крачка към мъдростта — отвърна меко монархът. — Изглежда, принц Салме Диен не ви е разяснил истинската роля на принцовете в нашата Федерация. На принца не е дадено да го засипват с почести и да го издигат високо, дадено му е да привежда ниско глава и да носи товара на хората, чието добруване е призван да пази и издига. Такава е задачата на всеки принц и десеторно повече на монарха.
— А аз извадих късмет да ви заваря тук, когато… — Стенуолд млъкна, без да е довършил. — Или вие сте знаели предварително и сте дошли да се срещнете с пратеничеството на Равнините. — Не му беше останал скептицизъм. Тук, в този чудат двор, го бяха лишили и от последните му резерви.
Тя кимна бавно.
— Беше ми приятно да се запознаем, Стенуолд Трудан.
— Но ако знаех, че… Исках да помоля за разни…
— Значи е добре, че си останал в неведение. Вече знам каква е молбата ти.
— Изминах целия този път, за да помоля за… — побърза да продължи той с чувството, че върви по границата на допустимото. — Моля ви, нека изложа молбата си.
— Дори ако сме решили да я отхвърлим? — попита тя и Стенуолд зяпна насреща й.
— Няма как да знаете с каква просба съм дошъл.
Лицето й остана все така спокойно, тържествено и тъжно.
— Знаем, Стенуолд Трудан, но ако предпочиташ, изложи молбата си. Нека между нас не остане и сянка на съмнение.
Беше изгубил и нищожната си ориентация в дворцовия етикет на федералните — нямаше представа дали полученото току-що разрешение е знак за почит или снизходителност към грубостта му. Така или иначе, внезапно го обзе силно чувство на неотложност, нелепо предвид огромното разстояние, която го делеше от сцената на бойните действия.