Конспирация за Короната

място. Ейдриън разбра защо графът я пази така ревниво.

– Еха – каза Майрън на Ейдриън, докато се напрягаше, за да вижда

по-добре. – Забравям за конете, щом я погледна.

Ейдриън слезе от коня и помогна на Майрън.

– Споделям чувствата ти, приятелю, но, повярвай ми, към тази жена

наистина не искаш да се взираш.

– Олрик? – попита графът. – Какво за боговете правиш тук по това

време?

– Татко, крал Амрат е бил убит – отвърна Моувин с треперещ глас.

Това разтърси Пикъринг. Той бавно свали ръката си и се втренчи

право в принца.

– Вярно ли е?

Олрик кимна бавно:

– Преди няколко дни. Предател го е наръгал в гърба по време на мо-

литва.

– Предател? Кой?

– Вуйчо ми, ерцхерцог и главен канцлер – Пърси Брага.

157

Конспирация за Короната

* * *

Олрик и граф Пикъринг се оттеглиха да говорят на четири очи, а

Ройс, Ейдриън и Майрън надушиха пътя до кухнята. Там те срещнаха Ел-

ла, белокоса готвачка, която бе повече от щастлива да им предложи ста-

билна закуска, за да се сдобие първа с някоя евентуална клюка. Храната

в Дрондил Филдс далеч превъзхождаше блюдото, което бяха яли в „Сре-

бърната кана“. Елла ги засипваше с яйца, сладкиши с пудра захар, прясно

сладко масло, бекон, бисквити, подправени домати и сос грейви в компа-

нията на кана ябълков сайдер и ябълков пай с кленов сироп за десерт.

Храниха се в относителната тишина на кухнята. Ейдриън не разкри

нещо по-различно от казаното от Олрик в двора; но спомена, че Майрън

е живял изолиран в манастира. Елла изглеждаше удивена от това и без-

милостно разпитваше монаха.

– Значи до днес не беше виждал жена, душо? – запита го тя, докато

Майрън доопустошаваше пая си. Ядеше охотно; около устата си имаше

ореол трохи и остатъци от ябълки.

– Ти си първата, с която говоря – отвън Майрън, като че оповестява-

ше голямо постижение.

– Наистина? – рече готвачката с усмивка и изимитира свенливост. –

За мен е чест. Не съм била сефте от години – тя се засмя, но Майрън само

я погледна объркано.

– Имаш чудесен дом – каза й монахът. – Изглежда много… солиден.

Тя отново се изсмя:

– Не е мой, пиленце. Аз просто работя тук. Принадлежи на благород-

ниците, като всички хубави местенца. Обикновените хора живеем в бара-

ки и колиби и се бием за трохите, дето ни подхвърлят. Нещо като псета

сме, нали? Естествено, не се оплаквам. Пикърингови са добри хора. Не

са така високомерни като някои други благородници, дето си мислят, че

слънцето изгрява и залязва заради тях. Графът дори няма камериерка. Не

дава и на друг да го облича. Дори съм го виждала неведнъж да си носи

сам вода. Чисто луд си е. Момчетата му и те като него. Вижда се само

като ги погледнеш как си оседлават конете. Фанън онзи ден го видях да

размахва ковашки чук. Накарал Верн да му показва как се изковава ост-

рие. Питам аз, колко благородници има, дето се учат да коват? Някой иска