Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
ли още сайдер?
Всички поклатиха глави и се запрозяваха.
– Ленар се е метнала на майка си. Лика-прилика са си. И двете кра-
сиви като рози и ухаещи също толкова приятно, но си имат бодли. Харак-
158
Майкъл Дж. Съливан
терът на тези двете е отвратителен. Щерката е по-зле от майката. Преди
тренираше с братята си и пребиваше Фанън, докато научи, че е дама и че
те не вършат таквиз неща.
Очите на Майрън се затвориха, главата му клюмна, внезапно столът
се прекатури и монахът падна. Събуди се сепнато и се изправи на колене-
те си.
– О, много съжалявам, не исках да…
Елла бе толкова заета да се кикоти, че не можа да му отговори и само
му махна с ръка.
– Имал си дълга нощ, рожбе – най-накрая съумя да каже тя. – Ела да
те наредим отзад, преди столът да те хвърли отново.
Майрън увеси нос и каза тихо:
– Имам същия проблем и с конете.
* * *
Олрик разказа историята си на Пикъринг по време на закуска. Щом
приключи, графът разкара синовете си и нареди на хората си да започнат
пълна мобилизация на Галилин. Докато Пикъринг раздаваше заповеди,
Олрик напусна залата и започна да се разхожда из коридорите на замъка.
За първи път оставаше насаме след смъртта на баща си. Почувства се ка-
то повлечен от течението на река, докато покрай него профучават съби-
тия. Бе време да вземе съдбата си в свои ръце.
Видя малко хора по коридорите. С изключение на редките картини
или рицарски брони, нямаше други неща, които да го разсейват. Дрондил
Филдс, макар и по-малък от Есендън, създаваше обратното впечатление
заради хоризонталното си разположение, разпрострян върху по-голямата
част от върха. Докато Есендън имаше няколко кули и високи стаи, изди-
гащи се на много етажи, най-голямата височина в Дрондил бе само че-
тири етажа. Тъй като бе крепост, голямо внимание бе отделено на огне-
упорството и затова таванът бе от камък вместо дървен. Това изискваше
дебели стени, които да поддържат тежестта му. Прозорците бяха малки
и дълбоки, поради което пропускаха малко светлина. Вътрешността при-
личаше на пещера.
Припомни си как тичаше като дете из тези коридори, преследвайки
Моувин и Фанън. Провеждаха битки, които Пикърингови винаги печеле-
ха. В отговор той все бе изтъквал, че един ден ще стане крал. На двана-
десет беше чудесно да дразниш току-що надвил те приятел: „Да, обаче аз
ще стана крал. Ще трябва да ми се кланяш и да правиш каквото ти кажа.“
159
Конспирация за Короната
Никога не му бе минавало през главата, че за да стане крал, баща му пър-
во трябва да умре. Не бе имал представа какво е да си крал.
Сега съм крал.
Да бъде крал бе нещо, което винаги си бе представял като далеч нап-
ред в бъдещето. Баща му бе силен мъж и Олрик беше очаквал да е принц
още дълги години. Само преди няколко месеца, по време на Летния фес-
тивал, бяха обсъждали с Моувин да отидат на едногодишно пътешествие
из четирите края на Апеладорн. Възнамеряваха да посетят Делгос, Ка-
лис и Трент и дори да потърсят митичния разрушен град Персепликуис.
Да открият и изследват древната столица на старата Новронска империя
бе тяхна отдавнашна детска мечта. Искаха да открият богатства и прик-
лючения в изгубения град. Моувин се надяваше да научи и остатъка от
загубените изкуства на рицарите Тешлор, а Олрик – да намери древната
корона на Новрон. Бяха споменавали за пътуването на бащите си, но не и
за Персепликуис. Не че имаше значение, тъй като никой не знаеше къде
се намира забравения град, но бе смятано за ерес дори да се търси древ-
ната столица. И все пак да се разхожда сред легендарните зали на Пер-
сепликуис бе детската мечта на всяко момче в Апеладорн. Ала за Олрик
бе настъпил края на юношеството му.
Сега съм крал.
Мечтите за безкрайни дни на дръзки приключения, изследване на
границите с пиене на лошо пиво, спане под откритото небе и ласки с бе-
зименни жени се разнесоха като дим. Замениха ги видения на каменни
стаи, пълни с ядосани старци. Често бе наблюдавал как баща му свиква
двора и слуша църквата и благородниците да настояват за по-ниски да-
нъци и повече земя. Един граф дори бе изисквал екзекуцията на херцог
и отнемането на земите му заради загубата на една от скъпоценните си
крави. Бащата на Олрик бе седял в глухо страдание, докато дворцовият
секретар четеше многобройните петиции и оплаквания, за които кралят