Магьоснически огън

— Защото там има огледало.

Стаята беше огромна и напълно празна. Още един червен плюшен килим покриваше пода, въпреки че центъра на стаята беше покрита с твърда дървесина, вероятно за танци. От тавана висеше полилей и една от стените бе покрита с огледала, правейки илюзията, че стаята е двойно по-голяма.

Тя пристъпи вътре и Джак затвори вратите зад нея.

— И за какво ни е огледало? — попита тя с вдигнати вежди и похотлива усмивка върху лицето си. Гласът й отекна в голямото пространство.

Джак се разсмя, разбрал намека.

— Зная, че можеш да местиш предмети, но искам да се опиташ да го направиш, когато си дезориентирана. Затова е огледалото — да те обърква.

Той я поведе да седне с кръстосани крака върху килима срещу огледалото и постави перото и камъка на разстояние от нея, вдясно. Тя можеше да ги види, но в отражението и беше заблуждаващо. Беше разчитала много на зрението си преди, за да изпълни подобни задачи. Очевидно Джак знаеше това и искаше да я откъсне от обичайното.

— Повдигни и двата предмета едновременно — каза той, облягайки се срещу стената. — Направи го така, че да висят на едно ниво във въздуха. Тя издуха един кичур коса от лицето си със сурово изражение. Това щеше да е трудно. Не само, че не беше повдигала предмети с толкова различни маси наведнъж, но и не бе използвала отражение в огледалото.

Той прочете изражението й.

— Важно е да придобиеш пълен контрол над способностите си. За щастие, никога няма да ти се наложи да ги използваш, за да се защитаваш, но, ако това стане, трябва да си готова. Ти си силна магьосница. Не искаш да свършиш като Маркъс със съдбата ти в ръцете на по-силни вещери.

Мира помисли за Маркъс за момент. Никога не го беше виждала, но усещаше сродство с него, защото и двамата владееха елемент въздух. Животът му бе приключил на края на едно въже, сам и използван.

— Не, не искам това.

Той кимна към перото и камъка.

— Тогава ги повдигни.

Мира издърпа една нишка и въздейства на дъното на предметите. Да направиш вятър беше доста лесно, но това да използваш вятър, за да повдигаш предмети, беше далеч по-трудно. Няколко пъти тя издуха перото много на далеч и трябваше внимателно да го привлече обратно, използвайки много малко енергия. Регулираше въздушните течения до онова, което й трябваше за всеки предмет — много, много по-силно и плътно прилепнало за дъното на камъка и едва колкото един дъх за перото.

Отне цялата й концентрация и няколко погрешни старта, но накрая откри правилната пропорция и много бавно повдигна камъка и перото наведнъж и след това ги върна на пода. Върху челото й блесна пот докато изпълни задачата. Нямаше представа колко време й бе отнело. Времето й се беше изплъзнало докато работеше.

— Добра работа — каза Джак. — Впечатлен съм. Добре си усвоила магията.

Наистина беше. Да се върне към онова, което представляваше преди силата й да

се сгуши, трептейки, в центъра на гърдите й беше все едно да изтръгне ръка или крак от себе си.