Споделен живот

И понеже нямам нищо по-интересно за правене, възнамерявам да поработя по делото, в случай че все още го има.

Секретарката на Берген прилича на жена, чийто номер на сутиена е по-голям от коефициента й на интелигентност.

— О, кутре! — изписква тя и посяга да погали Съдия.

— Моля, недейте — готов съм да изрека някои от заучените си отговори, но защо да си хабя усилията заради нея. После се отправям към вратата в дъното на стаята.

Там заварвам дребен пълен мъж с кърпа на звезди и ивици над посивяващите си къдрици. Облечен е в екип за йога и прави упражнения тай чи.

— Зает съм — изсумтява Берген.

— Значи ставаме двама, докторе. Аз съм Камбъл Александър, адвокатът, който помоли за документите на момичето на Фицджералд.

Психиатърът протяга ръце напред и издишва.

— Изпратих ви ги.

— Изпратихте ми документите на Кейт Фицджералд. На мен ми трябват тези на Ана Фицджералд.

— Знаете ли — отговаря той, — моментът не е особено удобен…

— Не желая да прекъсвам тренировката ви — сядам и Съдия ляга в краката ми. — Както казах, Ана Фицджералд? Имате ли някакви документи от Комисията по етика, свързани с нея?

— Комисията по етика никога не е заседавала във връзка с Ана Фицджералд. Сестра й е пациентката.

Наблюдавам как извива гърба си, а после се навежда напред.

— Имате ли представа колко пъти Ана Фицджералд е била амбулаторен и хоспитализиран пациент в болницата?

— Не — отвръща Берген.

— Преброих осем.

— Но процедурите невинаги се свеждат до вниманието на Комисията по етика. Когато лекарите се съгласяват с желанието на пациента и обратното, конфликт няма. Няма причина дори да сме чували за това — доктор Берген сваля крака, който е вдигнал във въздуха, посяга към кърпа и избърсва подмишниците си. — Всички работим на пълен работен ден, господин Александър. Ние сме психиатри, медицински сестри, лекари, учени и изповедници. Не търсим допълнителни проблеми.