Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Известно ти е, имам шестима братя. Наясно съм как работи умът на мъжете.
— Моля те, сподели ми.
— И да издам търговските си тайни? Не, няма да стане — поклаща глава. — Може би Ана те е наела, защото си също толкова уклончив, колкото и тя.
— Нае ме, защото видяла името ми във вестник — уточнявам. — Нищо повече.
— Но ти защо си я взел? Обикновено не се занимаваш с такива случаи.
— Откъде знаеш с какви случаи се занимавам обикновено?
Изричам го лековато, като шега, но Джулия онемява и това е отговорът: през всичките години е следяла кариерата ми.
Както и аз следях нейната.
Неловко се прокашлям и посочвам към лицето й.
— Имаш сос… ето там.
Тя вдига салфетката си и избърсва ъгълчето на устата си, но не улучва.
— Махнах ли го? — пита.
Привеждам се напред със собствената си салфетка и изчиствам петънцето… но после не помръдвам. Ръката ми се отпуска на бузата й. Погледите ни се срещат и в този миг отново сме млади и изследваме тялото на другия.
— Камбъл — въздиша Джулия, — не ми го причинявай.
— Какво да ти причинявам?
— Не ме блъскай за втори път от същата скала.
Мобилният телефон в джоба на якето ми иззвънява и двамата подскачаме. Джулия неволно събаря чашата си с кианти, докато аз отговарям.
— Не — казвам, — успокой се. Успокой се. Къде си? Добре, идвам.
Затварям. Джулия спира да бърше масата.
— Трябва да тръгвам.
— Всичко наред ли е?
— Беше Ана — отвръщам. — В полицейския участък на Апър Дарби е.
Пътувахме обратно към Провидънс и се опитвах да измисля поне по една ужасна смърт на километър за родителите си. Бой с тояги, скалпиране. Одиране живи и наръсване със сол. Мариноване в джин, макар че не знам дали това би се сметнало за мъчение или просто за нирвана.
Възможно бе да са ме видели как се промъквам в стаята за гости и водя Джулия надолу по стълбището за прислугата към задната врата. Възможно бе да са различили силуетите ни, докато сме се събличали и сме се гмуркали в залива. Възможно бе да са видели как краката й се увиват около мен, как я полагам на легло от пуловери и тениски.
Извинението, което получих на следващата сутрин над яйца по бенедиктински, беше покана за парти в клуба същата вечер — черна вратовръзка, само за семейството. Покана, която, разбира се, не включваше Джулия.
Когато спряхме пред къщата й, беше толкова горещо, че някакво изобретателно момче беше отворило пожарния кран и децата подскачаха като пуканки под струята.
— Джулия, изобщо не трябваше да те водя у дома и да те запознавам с родителите си.
— Много неща не трябваше да правиш — призна тя. — И повечето от тях са свързани с мен.
— Ще ти се обадя преди завършването — обещах, тя ме целуна и слезе от джипа.
Не й се обадих. И не се срещнахме преди завършването.
Тя си мисли, че знае причината, но не е така.
Интересното на Род Айлънд е, че няма абсолютно никакъв фън шуй. Имам предвид, съществува град Литъл Комптън, но няма Биг Комптън27. Налице е Апър Дарби, но не и Лоуър Дарби28. Има какви ли не места с имена, които означават съотношение към нещо друго, което в действителност не съществува.
Джулия ме следва със собствената си кола. Със Съдия сигурно сме счупили рекорда за бързо шофиране, защото сякаш не са минали и пет минути между телефонното обаждане и мига, в който влизаме в участъка, за да намерим Ана: изпаднала в истерия, седи до сержанта зад бюрото на входа. Зърва ме и се втурва към мен, обезумяла от ужас.
— Трябва да ми помогнете! — вика. — Арестуваха Джес.
— Какво?
Втренчвам се в Ана, която ме е откъснала от прекрасен обяд, да не споменаваме и разговор, който бих желал да бях довел докрай.
— Какво ме засяга?
— Защото трябва да го измъкнете — обяснява Ана бавно, като на тъпанар. — Нали сте адвокат.
— Не съм негов адвокат.
— Ами не можете ли да станете?
— Защо не се обадиш на майка си? — предлагам. — Чух, че набира клиенти.
Джулия ме перва по ръката.
— Млъквай! — изрича предупредително и се обръща към Ана: — Какво се е случило?
27
Съответно Малък и Голям Комптън — бел.прев.
28
Съответно Горен и Долен Дарби — бел.прев.