По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
О, Бо… Коленете й се разтвориха в мълчалива покана да продължи с чувствените си йероглифи, предоставяйки му повече площ, за да развихри въображението си.
Кени рязко се отдръпна и въздъхна.
— Не бях стигнал до тук. Зная колко много обичаш реда, затова предполагам, че се налага да започна отначало.
Нещастната робиня отчаяно изхлипа, неспособна да се сдържи.
Ъгълчетата на устата му се повдигнаха със задоволство.
И той започна отново… Още подлудяващи, лениви целувки; бавни ласки с език; леки докосвания по местата, където биеше пулсът й, за които дори не бе подозирала, че съществуват. Дори ужасната й татуировка не бе пренебрегната.
Имаше чувството, че са минали десетилетия, когато най-после разтвори халата й и докосна с върха на езика си едното й зърно. Гърдите му се повдигаха тежко, ризата му под ръцете й бе влажна, но той още не я събличаше. Тя усети как горещият му дъх опари кожата й, почувства, че той едва се владее, и неволно се запита кога бентът на самоконтрола му ще се скъса. Надяваше се…
Езикът му се притисна леко към зажаднялото зърно. Главата й се замята трескаво настрани, а гърбът й се изви в дъга. Кожата й се покри с капчици пот, блестящи като утринна роса, цялата беше влажна и пулсираща от желание. Искаше още. Мислите й се стрелкаха хаотично и тя едва се крепеше на ръба на мамеща бездна.
Устните му се сключиха около твърдото набъбнало зърно. Засмукаха жадно. Два пъти. Три пъти. Отново и отново.
Ема извика и сякаш се разпадна на безброй частици.
Той застина. Притегли я в прегръдките си. Задържа я до гърдите си, докато тя спря да трепери.
Нежно я положи върху възглавницата и отметна от челото й мокър кичур.
— Свърши ли? – прошепна младият мъж.
Тя преглътна. Кимна. В очите й запариха сълзи.
— Аз се опитах да ти кажа, но ти не ми обърна внимание!
Вместо да се отпуснат в благоприличие смирение, ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка на удоволствие.
— Моя сладка лейди Ема. Ти наистина си нещо специално!
— Надявам се, че си доволен – пророни тя малко по-спокойно.
— Още не.
Без никакво предупреждение, той отметна полите на халата й и пъхна ръка между раздалечените й бедра. Тя извика тихо, когато той разтвори набъбналите листенца на цветето й и пръстът му нежно се гмурна навътре.
— Още не – прошепна той отново.
Ема задиша пресекливо. Без да сваля поглед от нея, той извади пръста си и отново го потопи в нея. Като в мъгла тя виждаше зачервеното му лице, изопнатите вени отстрани на врата му. Почувства как сладките тръпки отново се надигат в нея.
Тя нададе сподавен вик и изригна в конвулсии.
Той отново я притисна към себе си и докосна с устни бузата й.
— Аз съм най-големият щастливец на земята.
Ема затаи дъх, а Кени стана и изхлузи дрехите си. Когато тя отново възвърна гласа си, той беше гол. Господи, колко бе красив, целият само стегната плът и стоманени мускули. Тя сведе поглед. Всяка частица от него беше самото съвършенство.
Ема се надигна и приседна на пети. Кени се приближи към нея. Тя се наведе напред, наклони глава и близна корема му.
Този път той простена. Тя гризна леко твърдия мускул, пресичащ по диагонал едната страна на корема му, пръстите й се спуснаха по вътрешната страна на бедрото му, зарови лице в слабините му. Беше готова да си играе до утре.
Задавените му думи й подсказаха, че това няма да се случи.
— Кажи ми, че не е нужно да те връзвам.
Тя се поколеба само за миг, преди да се отпусне отново по гръб. Повдигна ръце, докато докоснаха таблата на леглото, и се усмихна.
— Не е нужно.
Ема не можеше да си обясни защо му вярва толкова безрезервно, нито готовността си да се подчинява на абсурдните му правила. Знаеше единствено, че се чувства в безопасност. В безопасност и – въпреки двата оргазма – невероятно възбудена.
Кени седна на леглото, покри коленете й с длани и ги раздалечи. Сетне коленичи между тях и впи поглед в листенцата, набъбнали и блестящи от сластна роса.
— Прекрасна си – промълви той.
Докато той я изучаваше, Ема се опиваше от вида на голото му тяло. Боже, това се казваше красота! Мрамор и стомана. Умираше от желание да го докосне… трябваше да го докосне… протегна ръка.
Той поклати глава.
— Не сега, миличка. Моля те. И без това едва се владея. А първият път всичко трябва да е съвършено за теб. – Смъкна халата й и поднови чувствената си игра.
Лениви, сладострастни докосвания.
Милувка с върха на пръста.
Ухапване. Ухапване. Ухапване. Ухапване… Ухапване.
И после… дълъг… баааавен… обход с езика.
Това бе прекалено!
Той се усмихна, когато тя отново извика.