Пайнс [Живи или мъртви]

—       Аз пък имам — казва Итън. — Ти ще ме измъчваш, ще ме пречупиш и в крайна сметка ще ме убиеш. Зная много добре какво предстои. Имам само едно желание.

Думите му предизвикват едва доловима усмивка.

— Какво?

—       Престани да ми говориш що за жребец си, лайно такова. А ми покажи.

Цял ден Аашиф му показва.

Няколко часа по-късно Итън се връща в съзнание.

Аашиф поставя бутилката амоняк на масата до ножовете.

—       Добре дошъл. Да си се виждал случайно? — пита го той.

Итън е изгубил всякаква представа откога е тук, в тази стая с кафяви стени без прозорци, която мирише на смърт и стара кръв.

—       Виж си крака. — По челото на Аашиф е избила пот. — Казах да си погледнеш крака.

Когато Итън отказва, Аашиф пъха окървавените си пръсти в глинен съд и вади шепа сол.

Хвърля солта по крака на Итън.

Писъци през кърпата в устата.

Агония.

Безсъзнание.

— Разбираш ли как изцяло те притежавам, Итън? Как винаги ще те притежавам? Чуваш ли ме?

Абсолютно вярно.

Итън се затваря в друг свят, опитва се да следва линия на мисълта, която води до жена му, до това как тя ражда първородния им син, а той е в болницата с нея, но болката продължава да го връща в настоящето.

—       Мога да сложа край — мърка Аашиф в ухото му. — Мога и да те държа жив дни наред. Мога да направя каквото си поискам. Знам, че боли. Знам, че никога не си помислял, че е възможно да се изпита подобна болка. Имай предвид обаче, че работя само върху единия ти крак. И съм много добър в работата си. Няма да позволя да ти изтече кръвта. Ще умреш тогава, когато аз реша.

Между двамата има неоспорима близост.

Аашиф реже.

Итън крещи.

Отначало не беше гледал, но сега не може да откъсне очи.

Аашиф го принуждава да пие вода и пъха хладък фасул в устата му, като през цялото време му повери най-непринудено, сякаш е просто бръснар, а Итън се е отбил за подстригване.

По-късно Аашиф седи в ъгъла, пие вода и наблюдава Итън, разглежда работата си със смес от веселие и гордост.

Избърсва чело и става, краищата на дишдашата му са подгизинали от кръвта па Итън.

—       Утре сутринта ще те скопя, ще обгоря раната с горелка, след което ще продължа да работя по тялото ти от кръста нагоре. Помисли си какво искаш за закуска.

Гаси осветлението на излизане.

Итън виси цяла нощ в мрака.

В очакване.

Понякога чува стъпки отвън, но вратата така и не се отваря.

Болката е титанична, но той успява да мисли ясно за жена си и детето си, което никога няма да види.