Пайнс [Живи или мъртви]

Спря при първата врата и надникна през кръглото й прозорче.

В центъра имаше носилка, заобиколена от лампи, колички с хирургически инструменти, уреди за измерване на сърдечната дейност, стойки за системи, маса за флуороскопия — всичко безупречно чисто и проблясващо но приглушената светлина.

Следващите три врати бяха без прозорци и имаха табелки Лоборатория А, Лаборатория В, Лаборатория С.

Един прозорец в края на коридора светеше и Итън се промъкни до него.

От другата страна на стъклото се чуваше тракане и тихи гласове мърмореха нещо.

Надникна.

Помещението беше предимно тъмно, светлината идваше от множество монитори — общо двайсет и пет, монтирани 5 по 5 ма стената над голяма конзола, сложни като пулт за изстрелване на ракета.

На три метра от Итън стоеше човек, който се взираше в мониторите. Пръстите му се движеха мълниеносно по клавиатура, а образите на екраните непрекъснато се сменяха. Мъжът беше със слушалки и микрофон и Итън долавяше гласа му, но не можеше да разбере думите.

Загледа се в редуващите се образи на един от екраните…

Фасада на внкторианска къща.

Верандата на друга къща.

Алея.

Спалня.

Празна вана.

Баня с жена, която стоеше пред огледалото и се решеше.

Мъж, седнал на масата в кухнята с купа овесени ядки.

Дете в тоалетната, четящо книга.

Изглед към Главната улица на Уейуърд Пайнс.

Детската площадка в парка.

Гробището.

Реката.

Кафенето отвътре.

Фоайето на болницата.

Шериф Поуп, седнал зад бюрото си с вдигнати крака и говорещ по телефона.

Полезрението на Итън беше ограничено от прозореца, но успя да различи левия край на друга серия монитори и звука на други клавиатури.

Горещата ярост, таяща се дълбоко в него, избухна.

Постави ръка върху дръжката и понечи да я завърти. С огромно удоволствие би се промъкнал и би строшил врата на този тип, който шпионираше личния живот на хората.

Овладя се.

„Още не.“

Отстъпи от вратата на центъра за наблюдение и се спусна по стълбището, достигайки до най-долния коридор на Ниво I.

Трудно беше да определи със сигурност от това разстояние, но отсрещният край като че ли продължаваше след стълбището и водеше към друга част от комплекса.

Итън ускори крачка.

На всеки три метра имаше врата без дръжка и без друг начин да се отвори освен с карта.

Спря при третата врата отляво.

Надникна през малкото прозорче и видя тъмна празна стая.

На десетата врата отново спря и надникна, като закри очите си отстрани с длани, за да разгледа по-добре.

Лицето на едно от онези създания от каньона се блъсна в стъклото, озъбено и съскащо.

Итън залитна назад и се опря в отсрещната страна, втрещен и настръхнал, а съществото продължаваше да крещи зад стъклото, което бе достатъчно дебело, за да заглушава значително звука.

Откъм стълбището, по което беше дошъл, се чуха стъпки.

Итън забърза нататък по коридора с максималната скорост, на която беше способен; флуоресцентните лампи се носеха над него като поток от изкуствена светлина.