Пайнс [Живи или мъртви]

Брукс оставя Итън на един стол.

—       Махай се от него — изръмжава той на медика и поглежда към Аашиф. — Кой е нарязал този войник?

Аашиф отговаря на въпроса с нещо па арабски.

—       Да пукна, ако го разбирам.

—       Той — казва Итън. — Той го направи.

За момент се възцарява пълна тишина. Кухнята е изпълнена с вонята на горящо месо и барутен дим.

—       Ще излезем за две минути да глътнем малко въздух — казва Брукс на Итън. — Този духач е единственият останал жив и никой в тази стая няма да даде и пет пари за това какво ще сториш с него.

—       Именно — обажда се един войник до пейката със снайперистка карабина в ръце.

—       Ще ми помогнете ли да се изправя? — пита Итън.

Брукс го изправя. Итън стене, докато се мъкне през кухнята към Аашиф.

Когото застават над него, тюленът вади пистолета си от кобура.

Итън го взема от ръката му, проверява пълнителя.

Месеци по-късно си мисли, че ако това беше филм, не би го направил. Не би потънал до нивото на това чудовище. Но гадната истина е, че на Итън изобщо не му минава мисълта да не го направи. И въпреки че винаги ще сънува катастрофата и всички неща, които му стори Аашиф, този момент никога няма да го преследва. Само ще си мечтае да беше продължил по-дълго.

Итън е гол, държи се прав единствено благодарение на Брукс, краката му приличат на нещо, излязло от касапница.

Казва на Аашиф да го погледне.

В далечината чува характерния звук на приближаващ „Блек Хоук“.

Като се изключи това, на улицата е тихо като в църква.

Палачът и жертвата му се поглеждат в очите.

— Нали знаеш, още си мой — казва Аашиф.

И докато се усмихва, Итън го застрелва в лицето.

Когато отново идва на себе си, Итън се е облегнал на прозореца на хеликоптера и гледа от височина сто метра към улиците на Фалуджа. Морфинът циркулира във вените му, Брукс му крещи, че е в безопасност, че се връща у дома и че преди два дни жена му е родила здраво момче.