Пайнс [Живи или мъртви]

—       Къде ме водите? — попита Итън.

—       Удържам на думата си.

— Към кого?

— Към теб. Показвам ти за какво става дума.

—       Не раз…

—       Ще разбереш. Още колко ни остава, Роджър?

—       Ще ви сваля след петнайсет минути — отвърна пилотът в слушалката.

Пустошта беше зашеметяваща.

Докъдето му стигаше погледът, нямаше никакви пътища и постройки.

Само покрити с гори хълмове й от време на време по някоя сребърна нишка между дърветата — поток или река.

Не след дълго гората остана зад тях и по промяната на звука на турбините Итън разбра, че пилотът насочва машината към земята.

Летяха над кафяв, сух на вид терен, който след петнайсетина километра се смени с огромна иглолистна гора.

На височина трийсет метра над земята хеликоптерът зави и няколко минути кръжа над един и същи участък, докато Поуп изучаваше терена с бинокъл.

—       Чисто е — каза най-сетне той в микрофона си.

Кацнаха на голяма поляна, заобиколена от високи дъбове в есенна премяна. От роторите високата трева се разлюля на дълги вълни, които се разширяваха в концентрични кръгове от хеликоптера.

Итън се взираше в поляната, докато двигателят утихваше.

—       Какво ще кажеш за една малка разходка, Итън?— каза Дженкинс.

Пам разкопча колана на скута му и ремъците на раменете.

—       И белезниците ли? — попита тя.

Дженкинс погледна към Итън.

—       Ще се държиш ли прилично?

—       Разбира се.

Итън се наведе напред, за да може Пам да стигне до ключалката.

Белезниците се отвориха.

Итън се протегна и разтри китките си.

Дженкинс погледна към Поуп и изпъна ръка.

—       Носиш ли ми онова, за което те помолих? Шерифът му подаде сребрист пистолет, който изглеждаше достатъчно масивен, за да използва патрони 357 Магнум.

Дженкинс го изгледа със съмнение.

—       Виждал съм те как стреляш — каза Поуп. — Ще се оправиш. Целиш се в сърцето или още по-добре в главата и нямаш проблеми.

Поуп бръкна зад седалката си и извади АК-47 с пълнител за сто патрона. Итън го видя как превключва на автоматична стрелба.

Дженкинс свали слушалките си и дръпна завесата между пътническия отсек и пилотската кабина.

—       Ще бъдем на четвърти канал — каза той на пилота. — Ще се обадим, ако се наложи да се изнасяме спешно.

— Ще си държа пръста на копчето.

—       Свържете се с нас и при най-малкия признак за опасност.

—       Слушам, сър.

—       Арни остави ли ви оръжие?

—       Всъщност две.

—       Няма да се бавим.

Дженкинс отвори вратата и слезе.

Итън го последва след Поуп и Пам и се спусна по рампата в меката достигаща до кръста трева. Настигна Дженкинс и четиримата закрачиха бързо през поляната. Поуп водеше с автомата си, а Пам вървеше последна.

Беше ясен, златен следобед.

Всички изглеждаха нервни и на тръни, сякаш бяха тръгнали на патрул.

—       Откакто дойдох в Уейуърд Пайнс, непрекъснато се ебавате с мен — каза Итън. — Какво правим в тази проклета пустош? Искам да ми кажете още сега.