Границите на позволеното

Ноубъл не беше от най-старателните в разследването, но беше достатъчно благоразумен, за да разчита единствено на избора, направен от патоанатома между две почти еднакви вероятности. Вече беше прегледал повторно докладите на детективите си и на униформените полицаи, които беше привлякъл за помощ, докато се провеждаха основните разпити. Според бармана и неколцината постоянни посетители на кръчмата, в която беше пил Гейбриъл Абът, през онази вечер не се беше случило нищо необичайно. Абът бе изпил две, а може би и три пинти. Седял на обичайното си място на бара и дрънкал пред друг от местните за някаква политическа неразбория в Югоизточна Азия. Очевидно това е било типично за него. Бил побъркан на тази тема, както някои са луди за някой футболен отбор. Разговорът се прехвърлил към Доналд Тръмп, а после Абът си тръгнал сам.

Паркингът към кръчмата разполагаше с камери за наблюдение. На записите можеше да се види как малко след десет вечерта Абът излиза от страничната врата. Той прекосяваше паркинга, спираше на улицата за минута-две, а после завиваше към „Къркгейт“. По нищо не личеше някой да го следи, било то в кола или пеш. Нямаше други камери, на чиито записи би могъл да попадне, преди да тръгне по туристическата пътека по брега на Лох Левън към дома си. Но това не означаваше, че някой, който е познавал добре навиците му, не е вървял след него на по-голямо разстояние. Само че за такова нещо не съществуваха никакви доказателства.

На самото местопрестъпление също нямаше нищичко, което да подсказва, че някой е нападнал Абът. Беше пейка, поставена на място с красив изглед на общодостъпна крайбрежна алея. Разбира се, имаше следи от присъствието на други хора - няколко угарки от цигари, опаковки от бонбони, празна чаша от кафе. Но нищо не ги свързваше конкретно с мъртвеца. Нямаше признаци за борба, никакви отпечатъци от стъпки или късче от тъкан, удобно закачила се на някой пирон на пейката. Нищо, което би могло да бъде дори малко от полза на Шерлок Холмс. В отсъствието на противоречащи улики, логично бе да се приеме, че нещата стоят именно така, както изглеждаха на пръв поглед - самоубийство, изпълнено по малко по-необичаен начин от човек, който според всички сведения почти постоянно е бил лишен от душевно равновесие.

Добре тогава, самоубийство. От него не се очакваха никакви по-нататъшни действия, освен ако не настъпеше някаква драматична промяна. Щеше да почака няколко часа, преди да обяви случая за приключен. Нямаше нужда да се натяга толкова много в понеделник сутринта. Един бърз поглед наоколо го увери, че в офиса има достатъчно хора, които да се справят с положението в негово отсъствие. Смяташе да прескочи за втора закуска в „Китис Кичън“, без никой да забележи. Кървавица, наденички, печен боб и две яйца на очи - все неща, които втората госпожа Ноубъл му забраняваше.