![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньор — рекъл тогава монсеньор Говен, — от това, което казваш, излиза, че тъй като сме изпаднали в греховност, няма никакъв смисъл да упорстваме с участието си в това Търсене, защото няма да постигнем нищо.
— Правилно! — бил отговорът на божия човек. — Не сте само вие, мнозина са онези като вас, които не ще постигнат нищо друго, освен да си намерят срама.
— Сеньор — обадил се и Хектор, — ако решим да ти се доверим, значи ли това, че трябва да се върнем в Камелот?
— Съветвам ви да го сторите — рекъл отшелникът. — И ви казвам също, че докато пребивавате в тежка греховност, не ще успеете да извършите нищо, което да ви донесе почит и уважение.
Почти веднага с произнасянето на тези думи двамата рицари си тръгнали. Като се поотдалечили малко, отшелникът повикал монсеньор Говен.
— Говен, много време изтече, откакто бе произведен в рицарски сан, а оттогава не си бил в служба на своя Създател дори за дребни неща. Ти си едно старо дърво, което не ражда нито листа, нито плодове. Направи поне така, че Господ Бог да получи част от мъзгата и кората, след като Неприятелят човешки е получил досега всичките му цветове и плодове.
— Сеньор — отвърнал му монсеньор Говен, — ако имах време да поговоря с теб, бих го сторил на драго сърце. Ала виждаш, че моят спътник вече се спуска по хълма, което означава, че трябва да го последвам. Знай обаче, че получа ли възможност да се върна тук, непременно ще го направя, защото съм преизпълнен с желание да побеседвам с теб насаме.
С размяната на тези думи отшелникът и монсеньор Говен се разделили. Двамата рицари се спуснали в долината, възседнали конете си и яздили чак до вечерта. Пренощували у един горски пазач, който ги приел радушно и ги настанил удобно.
На другия ден двамата се разделили с него и продължили пътя си. Препускали дълго, без да се натъкнат на приключение, достойно да бъде споменавано.
Ала сега разказът спира да говори за тях и се връща към монсеньор Боорт от Гон.
Боорт
И тъй, сега повествованието разказва, че когато Боорт се разделил с Ланселот — за това вече стана дума по-горе, — Боорт препускал чак до късно след пладне. Тогава той се натъкнал на престарял мъж, облечен в свещенически одежди и яздещ магаре. Нямал си обаче никого със себе си — ни телохранител, ни прислужник, ни спътник някакъв. При срещата Боорт го поздравил с думите:
— Сеньор, Бог да те пази!
Старецът го погледнал, разпознал в негово лице странстващ рицар и му отвърнал:
— Бог да е с теб!
След което Боорт го попитал откъде идва така самотен, без дружина.
— Идвам от посещение на един мой служител, който е болен и който досега се занимаваше с делата ми. А ти кой си и откъде идеш?
— Аз съм странстващ рицар и участник в едно Търсене, за което много бих желал Бог да ми дойде на помощ, защото това е най-благородното Търсене, предприето някога. Става дума за Търсенето на Светия Граал. Онзи, който го доведе до благополучен край, ще се сдобие с най-големите почести, каквито смъртен човек може да си представи.
— Няма съмнение, че казваш истината — рекъл странникът. — Той наистина ще получи велики почести и в това няма нищо чудно, защото ще бъде най-истинският рицар и най-преданият Божи служител от всички участници в него. Той няма да навлезе в това Търсене опетнен и омърсен по подобие на онези грешници без капка вяра, който са се втурнали да участват в него, без да са се поправили и пречистили. Защото става дума за служба не на кого да е, а на самия Господ Бог. Погледни ги колко са глупави! Знаят много добре, чували са Го неведнъж да казва, че никой не може да достигне до своя Творец, ако не е преминал през портите на чистотата, сиреч през изповедта и покаянието, защото никой не може да бъде пречистен, без да се е отдал на искрена изповед: та нали чрез изповедта се изтръгва от душата му Неприятелят човешки!
Когато рицар или който и да било човек извършва смъртен грях, той поема Неприятеля човешки в себе си. Поглъща го и го приема. Оттук насетне не е по силите му да се отърве от него, не може да му попречи да пребивава в собственото му същество. Ала дори да го е носил в себе си десет, двадесет, че и повече години, отиде ли да се изповяда, той го повръща, изхвърля го от тялото си, а на негово място подслонява друг гостенин, Който му носи несравнимо повече почести и благодат, сиреч Иисус Христос. Дълго време Той даваше на земното рицарство храна за тялото.