Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— С наема — отвърна Сепо. — Какво да го правя? — подаде му известие за плащане.
— Какво правиш обикновено? — попита Алм дружелюбно и разгледа бележката, която бе получил.
Малко над 5000 крони. Май идва леко множко за двустаен във въпросната сграда.
— Мама — отвърна Сепо. — Но откакто се разболя, давах това на Кале. Ама сега нали е убит. Какво да правя?
— Кале Даниелсон ти е помагал с наема? След като мама се е разболяла? — попита Алм.
Трябва да издиря някого от социалните, помисли си той, хвърляйки поредния скрит поглед на ръчния си часовник.
— Да, получавах и пари за храна — обясни Сепо. — От Кале, нали. Откакто мама се разболя.
— Кале е бил така добър да ти помага — отбеляза Алм.
Трябва да има и някаква пенсия или здравно обезщетение, помисли си.
— Горе-долу — сви рамене Сепо. — Караше се с мама.
— Карал се е с майка ти?
— Да. Първо ѝ се скара. После я бутна. Тя падна и си удари главата. На кухненската ни маса.
— Бутнал я е. У вас. И си е ударила главата? — какви ги говори това момче, помисли си Алм.
— Да — потвърди Сепо.
— И защо го е направил?
— После тя се разболя, припаднала в работата и я закарали в болница. Линейка — обясни Сепо и кимна със сериозен вид.
— А ти какво направи? Когато Кале се скара с майка ти?
— Ударих го. Карате. После го ритнах. Карате ритник. После му текна кръв от носа. Ядосах се. Почти никога не се ядосвам.
— А Кале какво направи? След като си го ударил?
— Помогнах му да влезе в асансьора. За да може да се прибере у тях.
— И това се случи в деня преди майка ти да се разболее и да я закарат в болницата?
— Да.
— А после? След като майка ти влезе в болница?
— Получих нов компютър и много игри.
— От Кале?
— Да. Той се извини. Стиснахме си ръцете и си обещахме никога повече да не се бием. Той каза, че ще ми помага, докато мама оздравее и се върне вкъщи.
— И оттогава не си го удрял повече?
— Не — поклати глава Сепо. — Още веднъж го ударих.
— Защо?
— Тя няма да се прибере. Още е в болницата. Не иска да говори с мен, като отида.
Какво става тук, помисли си Алм. Трябва да намеря Анката Карлсон.
48
Вече бе получила три имена от Тойвонен. Хасан Талиб, Афсан Ибрахим и Фаршад Ибрахим. Инициалите ХТ, АФС и ФИ в тефтера на Даниелсон. Остават двама, мислеше си Надя Хьогберг, когато включи компютъра още в осем в петък сутринта. Малко повече от четири часа преди нейният колега криминален инспектор Ларш Алм да бъде неочаквано посетен в кабинета си.
СЛ и Р, съответно малко и фамилно име и малко име, продължаваше да размишлява.
Най-напред извади списъка им с всички лица, свързани с разследването на убийствата на Карл Даниелсон и Септимус Акофели. Жертви, семейства, приятели и познати, колеги, съседи, свидетели, заподозрени и такива, които така или иначе просто присъстваха сред тях. Изведе имената на 316 души и получи три съвпадения: Сусана Ларшон, 18, Сала Лучик, 33, и Сепо Лаурен, 29.
Сусана Ларшон работеше в „Екокуриери“, колежка на Акофели. Сала Лучик живееше в апартамента над неговия, бе вписана сред съседите за разпит, но нямаше как да стигнат до нея, понеже вече 14 дни лежеше зад решетките в Солна, заподозряна в сериозни престъпления с наркотици. Сепо Лаурен беше съседът на Даниелсон. Същият млад мъж, който според Бекстрьом „не е с всичкия си“.
Лесна работа, помисли си Надя Хьогберг и отвори извлечението за личността на Сепо Лаурен. Най-близка родственица: Ритва Лаурен, 49, от два месеца на болнично лечение с мозъчен кръвоизлив. Неизвестен баща, прочете Надя.
Може ли да е толкова просто, помисли си тя.
Вероятно, си каза, когато пет минути по-късно извади на своя монитор паспортната снимка на Ритва Лаурен. Била е на 42 години, когато е правена. Руса, красива, лека усмивка в полупрофил, не изглеждаше и с ден по-стара от 35, когато седем години по-късно бе направила снимката за новия си паспорт.
Бе живяла в този апартамент на Хаселстиген над 29 години. Още ненавършила 20, тя се нанесла заедно със син на три месеца. По това време съседът ѝ Карл Даниелсон, двайсет години по-възрастен, живеел в същата сграда от пет години. Никога не вярвай в случайностите, помисли си Надя Хьогберг.
Преди близо четири месеца, в петък, 8 февруари, СЛ бе получил 20 000 крони от Карл Даниелсон. Предишния ден, четвъртък, 7 февруари, майката на Сепо Лаурен, Ритва, била намерена в безсъзнание в тоалетната на работното си място, била откарана с линейка в спешното на Каролинската болница и в продължение на два-три часа оперирана в отделението по неврохирургия. Месец по-късно била преместена в център за рехабилитация. Най-после в съзнание, но не много повече от това.