Кодът на Атлантида [bg]

— Така мисля. — Лурдс извади лаптопа от чантата си и го постави на масата, по-далеч от чашите с вино.

Вече бяха свикнали да се хранят и да говорят за работа (при нужда с помощта на компютъра), но продължаваха да привличат учудените погледи на персонала и другите гости на ресторанта.

— Това е рисунка на цимбала. Не снимка. Но мисля, че е достатъчно достоверна. — Лурдс затрака на клавиатурата и отвори изображението, което бе свалил от архивите на института.

На рисунката цимбалът приличаше на плосък диск с надпис отгоре. Мъжът, който го държеше, носеше дълго наметало и корона.

— Това сигурно е кралят — жизнерадостно предположи Гари.

— Всъщност нещо повече от крал — каза Лурдс. — Това е Одудуа.

— Лесно ти е да го кажеш, приятел — рече Гари.

— Той бил предводителят на войска, която според йоруба дошла в Западна Африка от Египет или Нубия. В ислямски източници пък се казва, че Одудуа е дошъл от Мека. Твърди се, че избягал от страната заради религиозен спор.

— Какъв спор? — попита Наташа.

Лурдс поклати глава.

— Изворите, които прегледах, не казват нищо по въпроса. Възможно е и да е избягал от нашественици. Важното е, че е избягал с цимбала. — Лурдс се усмихна. — Интересното е, че Одудуа се смята за потомък на боговете.

— Звънецът беше намерен в Александрия — каза Лесли. — Мислиш ли, че и цимбалът е дошъл оттам?

— Искаш да кажеш, дали е бил там ли? Ако се вярва на легендите, на които попаднах, бих казал, че в един момент е бил там. Но не съм доволен, че все още не сме открили страната, където е бил създаден.

— Защото езиците не съответстват на нищо от онези райони — обади се Наташа.

Лурдс кимна и се усмихна.

— Точно така.

— Ами ако инструментите са били оставени там нарочно?

Тази идея не му беше хрумвала и Лурдс я намери за много интересна. Помълча, за да я обмисли.

— Чакай — каза Лесли. — Какво те кара да мислиш, че някой е оставил инструментите там?

— Защото не пасват — каза Лурдс, продължавайки мисълта на Наташа. От тази гледна точка всичко попадаше далеч по-добре на мястото си. — Не са продукт на местната култура. Използваният материал е различен. Изработката е различна. Езикът е друг. Всичко се различава рязко от онова, което знаем за района.

— Ако са искали цимбалът да изчезне, защо им е било да го приписват на някакъв бог? Или полубог? Или какъвто там се води онзи О-пич?

— Може да не са го направили. Може историята да е последвала О-пича извън Египет — каза Гари.

— Възможно е — съгласи се Лурдс. — Според легендата Одудуа бил пратен от баща си Олодумаре…

— Това име го има в един албум на Пол Саймън — прекъсна го Гари. — От началото на деветдесетте. Парчето беше „Ритъм на светците“ или нещо подобно.