И след това… [bg]

Няколко месеца преди това, в момент, когато бе убедена, че окончателно се е справила със своя проблем, тя отново бе затънала в него. Дори скорошната й среща с Натан никак не й бе помогнала. Възродената й любов се бе сблъскала с прекалено много препятствия: враждебността на родителите й, социалните бариери, географската отдалеченост… Дотам, че отново бе започнала бързо да слабее, за да стигне в края на краищата до едва четиридесет килограма.

Отначало бе успяла без особени усилия да прикрие загубата на тегло и от своите родители, и от Натан. Когато се връщаше вкъщи през ваканциите, тя по някакъв начин съумяваше да остави впечатлението, че е в прекрасна форма. Но не след дълго майка й бе забелязала промяната в нея. Тогава Уекслърови бяха постъпили в обичайния за тях стил: избягвайки половинчатите мерки, бяха предпочели безупречното и радикално решение, което според тях би трябвало да реши проблема веднъж завинаги.

Вследствие на това тя се бе озовала в тази швейцарска клиника — едно много скъпо заведение, специализирано в лечението на характерни за младежката възраст психически заболявания. Ето че минава третият месец, откакто е в тази проклета почивна станция. Може и да се оплаква, но все пак е редно да признае, че лечението е ефикасно, защото отново се храни нормално и отчасти е възстановила обичайната си енергия. Въпреки това всеки ден е непрестанна битка, борба срещу разрушителната сила, която живее вътре в нея.

Всички лекари не спираха да й обясняват, че отказът й да се храни изразява страдание, което най-напред самата тя трябва да определи, ако иска да оздравее.