И след това… [bg]

— Разбира се — каза тя, подскачайки от радост.

— Какво ще ти хареса най-много?

— Тиквена торта — отговори тя, без да се колебае.

— Но това е десерт, който се яде в Деня на благодарността. Не искаш ли нещо по-подходящо за Коледа?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, аз обичам тиквената торта, когато е много сочна и с много маскарпоне19 — уточни тя, преглъщайки слюнката си.

— Тогава побързай със закуската.

— Не искам повече — каза тя, ставайки от масата, за да изтича и се гушне в него.

Прегръщаше го много силно, търкайки същевременно голите си крачета едно в друго.

— Студено ли ти е, малка катеричке?

— Да, цялата съм вленедена.

Бе наистина очарователна в усилията си да употребява по-дълги и сложни думи.

— Вледенена — поправи я той през смях. — Ти си едно малко вледенено момиченце, което ей сега ще хвръкне и ще си облече най-топлите дрешки.

Да се намери прочутата черна юфка не бе никак лесна работа. Трябваше да стигнат чак до един от магазините на „Дийн & Делука“. Няколко дни преди Коледа луксозният магазин за хранителни стоки в Сохо бе претъпкан. Оставиха хората да се блъскат и работят с лакти, за да осъществят своите покупки за рекордно време. Но това нямаше никакво значение, цялото време бе тяхно.

На „Бродуей“ Бони оглежда повече от четвърт час различните елхички, предлагани от продавачите на открито. Когато най-сетне изборът бе направен, Натан натовари малкото дръвче в багажника на джипа, след което се спряха в един магазин на „Трето авеню“, където според него се продаваха най-хубавите плодове и зеленчуци в целия град.

Оттам купиха прекрасна тиква и буркан с рибена супа от Франция, която носеше чудноватото название soupe a la sétoise20.

Към края на следобеда се прибраха вкъщи, готови да се впуснат в изтънчени кулинарни занимания.

Едва съблякла палтото с качулката, Бони бе успяла да разположи старателно продуктите върху кухненската маса: тестени кори, тиква, портокали, захар с ванилия, ликьор от горчив бадем, маскарпоне…

— Ще ми помогнеш ли? — попита го тя с усмивка.

— Идвам.

Натан погледна дъщеря си и усети как сърцето му се свива. Много би искал да й каже, че не бива да се бои от бъдещето, че дори мъртъв ще бъде винаги наоколо, за да бди над нея и да я защитава.

Но какво ли знаеше той за всичко това? Със сигурност нещата нямаше да протичат по този начин. Изпитваше почти пълна убеденост, че няма да се превърне в ангел хранител, чиято мисия би била да я предпазва от погрешни стъпки.

Истината се криеше в едно нещо: той се страхуваше. Страхуваше се, че ще остави своето малко момиченце да се сблъска с грозотата и цинизма на външния свят, без да може с нищо да му помогне.

Приближи се до масата. Нахлузила престилка, три пъти по-голяма за нея, Бони вече бе отворила готварската книга на вярната страница и търпеливо очакваше нарежданията му.