Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Бе дошъл моментът да се върне отново в реалния свят. Стоун отвори вратата на стаята и за миг се спря от лъхналия го свеж въздух. Беше сутрин, удивително свежа и топла, прекрасен октомврийски ден. В дрогерията за преоценени стоки от другата страна на шосето намери всичко, което му бе необходимо: крем за бръснене, няколко самобръсначки за еднократна употреба, шампоан и лосион за придаване слънчев загар на лицето. На касата видя куп вестници „Бостън Глоуб“.

Снимката му беше на първа страница.

ПОРТРЕТ НА ЕДИН УБИЕЦ — гласеше заглавието. Снимката беше от личното му досие в ЦРУ. Елегантният му вид, вдъхващ доверие и респект, влизаше в страхотно противоречие с шокиращото заглавие. Никой не чакаше на опашка. Стоун взе вестника и прегледа статията. Повечето бяха небивалици, явно измислени от някой, който бе решил да го представи за опасен луд, кадърен, но неуравновесен служител на ЦРУ, ненадейно, без никакъв повод загубил разсъдъка си. Журналистът бе ползувал информация от бостънската полиция и от неназован „правителствен източник“ и бе сътворил едно доста убедително писание, което наподобяваше разхвърляния стил на комиксите. В стаята на Стоун били намерени големи количества хероин — фенилциклидин, се казваше в статията, което подсказвало на полицията, че вероятно синът е изпаднал в свръхвъзбудено състояние. Говореше се и за гротескното убийство на Сол Ансбах и се правеше намек, че Стоун е един от евентуалните заподозрени и в този случай. Бяха поместени и изказвания на предишни негови колеги от Джорджтаун и Масачузетския технологичен институт, после се описваше съсипаният живот на Алфред Стоун и цялата история изглеждаше още по-странна.

— Какво ще обичате? — попита го касиерката — младо момиче, ненавършило още двадесет години, което дъвчеше дъвка.

Стоун погледна шампоана и бръснарските принадлежности и каза:

— Само… само вестника, лосиона и шампоана, ако може. Другите неща ще ги оставя. — Хрумна му, че е по-добре да не се бръсне. После попита: — А къде са ви препаратите за коса?

Петстотин метра по-нататък, в магазина на Армията на спасението, откри някакво ужасно жълтокафеникаво палто, което му беше доста дълго, някакви изпокъсани панталони, чифт кожени ботуши, които му бяха почти по мярка, и още две-три неща за обличане. Малко по-нататък мина край един магазин за карнавални костюми и му хрумна друга идея. Беше средата на октомври и наближаваше Хелоуин8. Купи си специално лепило и черна изкуствена брада.

Като се прибра в мотела, първо си плати сметката, после се прибра в стаята си. Изми си косата и се намаза с черната боя, която, според указанията, след шестото измиване щеше да избледнее. Половин час по-късно, когато си избърса косата, със задоволство видя, че е доста по-тъмна от естествения кестеняв цвят. След това я намаза обилно с гел. Все едно че не я беше мил месеци наред. Започна бавно и внимателно да втрива в лицето, врата и ръцете си лосиона. След няколко часа кожата му доби плътния загар на човек, прекарал доста време на слънце.