Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Д’Артенай влезе в този момент. Той се поклони и заочаква.
— Този Марино Маринели е нарушил законите на каторгата и за всяко нарушение от този род наказанието е едно: смърт! Освен това опитал се е да избяга… Изпълних си дълга, благородни сеньори, и подписах присъдата след агремана, даден ми от Съвета на Венеция — каза комендантът, като прибави, обръщайки се към д’Артенай: — Отнесете на палача заповедта за отменяне екзекуцията на каторжника.
— Още нещо — каза Фалие. — Върховният съвет ви е предоставил да изпълните присъдата, понеже е желаел да покаже неумолимостта на своето желязно правосъдие, господин комендант. Но оставям ви да помислите, дали позорната смърт на един венецианец ще му бъде приятна…
Тия думи породиха у коменданта мисълта, че венецианските благородници, така внезапно пристигнали в Тулон, може би бяха изпратени тайно, за да попречат на екзекуцията, която съветът бе привидно подписал.
Възможността за една такава специална мисия изглеждаше твърде вероятна, тъй като благородниците не му заявяваха нищо официално.
— Не искам да скрия радостта, с която ви посрещнах, благородни сеньори — подзе комендантът, канейки Фалие и Оргосо да заемат местата си. — Съдбата на този каторжник е изцяло в моите ръце и аз не съжалявам за нищо друго, освен за това, че ви видях така разочаровани. Говорете откровено: желаете ли този Марино да бъде помилван?
Д’Артенай погледна с надежда и симпатии двамата благородници.
— Вашият въпрос ни показва една благосклонност, каквато не сме очаквали — отговори с удоволствие Фалие. — Като ваши гости, нам е неудобно да изкажем някое желание, а още по-малко да дадем някоя заповед. Ние не можем, освен да приемем с благодарност засвидетелствуваното от вас приятелство.
— Вие казахте, господин комендант, че съдбата на този осъден е във вашите ръце — подзе Оргосо, докато д’Артенай, който чуваше в далечината глухото биене на барабаните, едва сдържаше безпокойството и нетърпението си. — Ако решите съдбата на този венецианец, който е изпратен в каторгата ви, ние ще приемем в такъв случай вашето гостоприемство.
Тия думи изразяваха така ясно желанието, щото осъденият на смърт да бъде помилван, че комендантът повярва, че не трябва повече да се колебае.
— За да ви засвидетелствувам моята радост, че ви виждам в Тулон — каза той, — наказанието, надвиснало над главата на венецианеца Марино Маринели, не ще се изпълни и за да му се отнеме възможността да поднови своя опит за бягство, ще бъде привързан на пейката… Побързайте д’Артенай да съобщите тази заповед на палача и добавете, че това отменяване не става от милост към осъдения, а в чест на благородниците и знаменитите гости, които Тулон посрещна тази сутрин.
Д’Артенай изтърча бързо. Той бе щастлив за тази неочаквана заповед, понеже чувствуваше инстинктивна симпатия към красивия, смел и благороден каторжник.
Докато той тичаше към площада, за да спре екзекуцията, Фалие изрази на коменданта удоволствието, което ще имат, ако посетят галерите и се запознаят с вътрешната организация и плавателните качества на тия кораби.
Комендантът ги покани да отидат заедно с него на галерата, където ще бъде пренесен Марино Маринели, но преди това им предложи да посетят и разгледат каторгата.
Фалие помоли да бъде извинен за момент и отиде до кораба си, който се намираше близо до сушата. Скоро той се върна при коменданта и своя приятел. Бе се снабдил с няколко портокала за утоляване жаждата, причинявана от голямата горещина.
Двамата благородници показваха жив интерес към всичко, което видеха, като не пропущаха никакъв случай да кажат ласкави комплименти на своя водач, за да го разположат още повече.
Надвечер комендантът заяви, че е готов да ги придружи на една от галерите, пуснали котва на пристанището.
Те се качиха на една лодка и посетиха всички части на пристанището.
Стана им ясно, че освобождаването на Марино Маринели е невъзможно, тъй като той беше прикован на една галера, която оставаше в превъзходно пазеното пристанище.
Когато разговаряше с най-естествен тон с коменданта, Фалие си състави един план, който му изглеждаше единствения можещ да разчита на успех.
Щом лодката се приближи до галерата, използува един момент, когато Оргосо разговаряше с коменданта, за да напише нещо върху едно малко бележниче, което извади от джоба на мантията си. Той си взе бележка за нещата, които му изглеждаха интересни, като каза с един свободен тон на коменданта, който не подозираше нищо, а напротив се чувствуваше щастлив и поласкан, че тия благородници намираха в управляваното от него пристанище нещо за учудване и отбелязване.