Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Пристигайки близо до галерата, те направиха един кръг с лодката и Фалие възкликна с учудване:
— Един превъзходен кораб, голям и здрав? Колко оръдия има на борда?
— Четири… по две от всяка страна, благородни сеньори. Ако не се лъжа вашият кораб също е снабден с огнени гърла?
— За да се защитаваме срещу пиратите, които често се опитват да нападнат нашите кораби край африканското крайбрежие — обясни Фалие, качвайки се със своя приятел по въжената стълба, която им бяха спуснали от моста на галерата.
— Да, да, зная. Тия пирати са дошли чак до нашите води — каза комендантът, като последва гостите си.
Офицерът, който командуваше галерата, поздрави двамата венецианци с военни почести, като накара войниците си да се наредят на моста.
Оргосо премина пред офицера и Бойниците, поздравявайки ги, докато Фалие прехвърляше погледа си от пейка на пейка.
— Колко каторжници има на тази галера? — запита той коменданта, отправяйки се към осъдените.
— Сто войници и деветнадесет каторжници — отговори комендантът, — по пет пейки от всяка страна и по двама гребци на всяка пейка, с изключение на тази на Марино Маринели, където той е сам.
— Те са здраво оковани, както изглежда… Но, кажете ми, не е ли този там младият венецианец, за когото ми говорите? — попита Фалие с нисък глас.
— Да, това е Марино Маринели, който дължи на вас живота си, благородни сеньори.
— Бедният младеж! Жал ми е за него — подзе Фалие със същия тон. — Какво е престъплението му, не е важно, но мъките, на които е подложен, са ужасни!
Марино гледаше настрана двамата венецианци, добре познати на него.
Той си казваше, че те не са дошли без причина тук, тъй като вече бе разпознал върху кораба им много моряци и рибари от Сан Николо.
— Разбирам вашите чувства — отговори комендантът, докато Оргосо преглеждаше внимателно въоръжението на войниците и разположението на галерата. — Вие направихте това, което бе възможно: запазихте му живота.
— Страхувам се, че нещастният младеж не ще бъде твърде благодарен за този подарък — отговори Фалие, като прибави. — Ако господин комендантът позволи, ще му дам един от портокалите, които нося със себе си, за да се разхлаждам. Това ще бъде може би един подарък, който той ще оцени много.
И, последвайки с жест думите си, той каза:
— Вземете, това ще ви ободри.
— Благодаря, благородни сеньоре — отговори Марино, приемайки плода.
Фалие раздаде тогава няколко портокала на каторжниците от съседните пейки, за да не изглежда подаръкът, направен на венецианеца, съмнителен.
— Ще ни бъде много приятно, ако някоя вечер или по-добре нощем, понеже е по-прохладно, да видим тази галера да плава в открито море, за да заключим какви резултати може да даде — подзе с висок глас Фалие, обръщайки се към коменданта.
Марино Маринели слушаше. Без никакво съмнение тази част от разговора бе предназначена да бъде чута от него, понеже Фалие нарочно бе останал до него и бе заговорил с по-висок глас.
— Не мога да устоя на вашето желание — отговори разчувствуван комендантът. — Щом искате, галерата ще излезе в открито море, да видите хода й и да изпълни една маневра пред вас.
— След няколко дни ние ще бъдем готови да тръгнем. Тогава ще бъде най-удобният момент. Ние ще отнесем жив спомен не само за превъзходната уредба на флотата ви, но и на голямото ви приятелство — заключи италианецът, връщайки се на кувертата.
Марино Маринели бе чул достатъчно. Колкото за портокала, даден му от Фалие, той разбра, че не бе му предложен само да се разхлади.
Той използува момента, когато вниманието на всички — войници и каторжници — бе насочено към чужденците, за да разтвори плода. Фалие бе забил в месестата му част две остри и здрави пили и едно малко листче хартия тясно сгънато.
Марино изтегли предпазливо тези предмети, смачка тази част от портокала, която ги съдържаше, за да прикрие следите, като я постави на пейката, докато грижливо скри между кожата и дрехата си пилите и хартията.
Никой нямаше ни най-малко подозрение, че може да съществува някаква връзка между каторжника и венецианските благородници, а най-малко комендантът да повярва, че е възможно.
Надвечер Марино намери случай да разгъне малката хартия. Той прочете следните думи, които накараха да забие по-бързо и по-силно сърцето му:
„Когато забележите негъра на нашия кораб и вашата галера тръгне за открито море, часът на вашето освобождение ще бъде близък. Следната нощ препилете оковите си. Ние ще нападнем галерата и ще ви вземем на нашия борд. Бъдете готови!“