Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
22. Представянето на Фалие
В момента, когато комендантът на Тулонската крепост натоварваше своя доверен офицер д’Артенай с мисията да отнесе на палача на каторгата заповедта за екзекуцията на каторжника Марино Маринели, един голям венециански тримачтник влезе в пристанището.
Знамето, на което върху син фон блестеше златният адриатически лъв, се развяваше на голямата мачта. Горд и величествен като гигантски лебед, големият и хубав кораб се плъзгаше по водите, позлатени от слънцето.
На предната част на кораба, разкошно облечени в коприна, кадифе и злато, стояха синовете на пет от най-благородните и най-стари семейства на Венеция: Фалие, Анафесто, Оргосо, Ланжили и Граси.
Зад тях се виждаха множество венецианци в техните живописни рибарски костюми: червена фригийска шапка на главата, копринен пояс, бродиран със злато придържаше къси вълнени панталони. Гърдите им бяха облечени в бяла риза, широко отворена на врата, и със запретнати ръкави, по начин да може да се виждат мускулестите им ръце, обгорени от слънцето.
Разнесоха се поздравителни оръдейни гърмежи, всичките кораби издигнаха знамената си в чест на чуждия кораб и една навалица от малки лодки го заобиколиха, за да го поздравят.
Фалие и Оргосо накараха да ги отведат веднага на земята, а после отидоха при коменданта на крепостта и пристанището на Тулон, комуто вече беше съобщено за пристигането на венецианския кораб.
Комендантът не можеше да знае целта на тия чужденци, нито техните връзки с дожа и върховния съвет на Венеция. Знаеше само, че имената на Фалие и Оргосо са тия на най-прочутите фамилии, които бяха предани на венецианските дожове. Той излезе през жилището си, за да посрещне двамата благородници.
Комендантът ги въведе в салона и ги покани да заемат място върху разкошните фотьойли, запазени за посетители от най-висш ранг.
— Щастлив съм, че ми се отдава случай да поздравя в Тулон от името на могъщия крал, моят господар, благородните сеньори от нашата приятелска държава — каза той.
И той заповяда да сервират лека закуска и френско вино, за да изпълни задължението си на гостоприемство спрямо знаменитите гости и да укрепи силите им след тяхното дълго пътуване.
— Пътувайки към далечните страни ние се отбихме тук — отговори Жироламо Фалие. — Не можем да минем, без да спрем пред едно пристанище, което по своето положение и уредбата си е спечелило във Венеция репутация на голямо първокласно пристанище, особено откогато, по поръката на вашия владетел е започнат строежът на арсенал и че усъвършенствуват галерите.
— Вие ми правите голяма чест, благородни сеньори — каза комендантът, поласкан от речта на Фалие. — Искрено се радвам да ви видя в Тулон и съжалявам, че не можах да ви окажа по-бляскаво посрещане.
— Ние възнамеряваме да прекараме няколко дни в пристанището, за да попълним провизиите си и да разширим нашите мореплавателски знания, възхищавайки се на организацията на това голямо морско пристанище — подзе Оргосо. — Бъдете сигурни, че във Венеция ние винаги гледаме така благоприятно на всичко от френски произход.
— Считам като чест да покажа на благородниците сеньори всичко, което заслужава да бъде видяно — отговори комендантът. — Съжалявам само, че пристигането ви в Тулон съвпада с часа, в който един осъден, изпратен от Венеция тук, за да работи на галерите, трябва да изтърпи смъртното наказание, което е заслужил.
Фалие и Оргосо размениха бързо погледи. Бяха пристигнали, както изглеждаше, тъкмо навреме.
— Един венецианец… Как се нарича той? — попита Фалие.
— Марино Маринели — отговори комендантът. — Изпратих един доверен човек във Венеция, за да запита по какъв начин трябва да се гледа на този осъден. Вследствие моето питане, получих отговор да го третирам като подчинен напълно на законите на каторгата.
— И тия закони определят смърт? — се обезпокои Оргосо.
— Смърт от ръката на палача. Екзекуцията се извършва в този момент.
— Това е ужасно! Позволете ни в такъв случай да напуснем незабавно пристанището ви — каза Фалие, ставайки. — Какъвто и отговор да ви е дал висшият съвет унизително и недостойно е за нас да останем час повече в едно пристанище, където един венецианец е предаден на палача.
— Това ни забранява да останем по-дълго в Тулон — наблегна Оргосо, който също бе станал, докато комендантът, изненадан се разтревожи доста.
— Вашите думи ме крайно развълнуваха, благородни сеньори — извика той, — останете! Веднага ще изпратя заповед за отменяването на екзекуцията.
Той отиде до масата и позвъни.
— Позволете ни един въпрос, господин комендант — подзе Фалие, важен и горд. — Какво е направил този нещастен каторжник, доскоро гражданин на Венеция, че трябва да загине под ръката на вашия палач?