Нежната измамница

— Възхитително! — отговори тя. — Разбира се, ще се опитам да дойда.

— Какво ще се опиташ?

Този глас, треперещ от леден гняв, беше на мъжа й. Мелани пое дълбоко въздух, когато се обърна. Роланд стоеше на вратата, държеше в ръка прогизналата си шапка, а от мушамата му се стичаше вода и капеше на пода. Бушуването на бурята беше заглушило стъпките му. Мелани бе толкова стресната и изненадана, че неволно се запита какво може да е чул, и гузна червенина пропълзя по бузите й.

— Роланд! — каза тя колкото е възможно по-спокойно. — Защо си тук по това време? Случило ли се е нещо?

— Още не знам — просъска той. — Съобщиха ми, че жена ми приема чужд мъж.

Обвинението в гласа му и позата на измамен съпруг бяха съвършено неуместни. Мелани скочи. Вирна глава високо и отвърна:

— Както можеш да видиш, било е грешка. Приемам един стар приятел и на двама ни. Тъкмо исках да позвъня на Глори да ни сервира чай. Няма ли да седнеш при нас?

— Когато през главата й мина друга мисъл, тя продължи:

— А докато чакаме чая, Дом може да ти разкаже за една покана на Илайза Куитман до нас. Учудва ме, че така бързо си научил за моите действия, а, изглежда, много покани за най-различни прояви, изпратени ти в казармата, са се загубили.

— М-да — изрече Дом и също стана. — Не мисля, че сега ми се пие чай. Може би друг път.

Роланд не изпускаше Мелани от очи, когато отговори:

— Да, друг път. Тъй като това недоразумение сега се изясни, трябва да тръгвам отново. Ако си готов, Клемънтс, ще те придружа до файтона ти.

— Не е необходимо — заяви Мелани. В друг момент решимостта на Роланд да изгони Дом от къщи би я развеселила, но не и сега.

— О, напротив — отвърна Роланд и позвъни за Глори. Стоеше напрегнат и чакаше прислужницата да донесе шапката и бастуна на Дом.

— Довиждане, Мелани — сбогува се Дом. — Или може би трябваше да ти кажа au revoir, тъй като в края на краищата сме в Ню Орлиънс. След ден-два Хлое ще мине да те навести. Много мило от твоя страна, че си готова да я приемеш.

— Та това е съвсем естествено — отговори Мелани.

Дом се поклони и напусна стаята. Роланд хвърли последен поглед към Мелани, мина през вратата и я затвори зад себе си. Очите му предвещаваха война. Е, добре. Ако иска да кръстоса шпага с нея, нека се върне колкото може по-бързо вкъщи. Тя беше напълно готова да му достави това удоволствие.

Все още валеше неспирно и монотонно, когато се здрачи. Роланд най-сетне се върна. Изглежда, беше прекарал по-голямата част от деня навън, защото беше мокър до кости и изпоцапан с кал до веждите. Изръмжа кратък поздрав и се запъти веднага към кухнята да си вземе вода за къпане. Тъй като Глори все още беше заета с приготвянето на вечерята, той сам си стопли вода и по задната стълба я занесе в спалнята им. Мелани не го чу повече, докато яденето не беше сложено на масата. Тогава той се появи с кожени панталони, чиста бяла риза и мокра коса.