Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
Други средства. Креолите от Ню Орлиънс бяха известни с това, че много бързо се отправяха към полето на честта.
— Да не би да намекваш за… дуел?
— Не ми хрумва нещо, което би оправдало един дуел — каза той кратко и ясно.
Това бяха последните му думи на тази тема. Мелани се помъчи да го убеди да й разкаже всичко, което възнамерява да направи, но не можа да изкопчи нищо от него. Когато следващата вечер чу, че на улицата спря карета, Мелани успя навреме да се приближи до прозореца, за да види как делегация от мъже слезе от нея и се насочи към пътната врата на отсрещната къща. Това бяха мъже, чийто вид недвусмислено показваше, че притежават власт и влияние. Мъже, които също бяха от френски и испански произход. Те не останаха дълго, около половин час. Каквото и да бяха говорили, то, изглежда, бе подействало. През следващите дни от мрачната къща не се чуха повече никакви писъци. И все пак тревогите на Мелани не намаляха. Когато излизаше с Глори, за да отидат на пазар или на разходка по улиците на града, да подишат малко въздух на Плас дарм, тя чувстваше, че я наблюдават. Това впечатление бе толкова силно, че вече не оставяше отворени вратите, които водеха към улицата, освен ако жалузите пред тях не бяха спуснати. Когато имаше желание да погледа залеза на слънцето или небето във вечерния здрач, отиваше в уединената част на галерията зад къщата или във вътрешния двор, защото само там се чувстваше в безопасност.
Глава единадесета
Постепенно дните започнаха да захладняват. Тъмнозелените пера на палмите в двора оклюмаха, а вятърът брулеше широколистните бананови дървета. В един ъгъл листата на смокиновите храсти жълтееха и падаха. Облаци се кълбяха на югоизток. Заваляха студените, размекващи всичко неспирни есенни дъждове.
Прогнозата, която губернаторът Куитман беше направил преди месец в Натчес, се потвърди. По делото срещу него и генерал Лопес съдебните заседатели не постигнаха съгласие за присъдата. Правителството, което осъзна, чене може да наложи желаната присъда, предизвика оттегляне на обвинението. Бившият губернатор на Мисисипи и генералът бяха свободни. Съдбата на четиридесетимата мъже от остров Контой, които продължаваха да лежат в крепостта Моро, все още не беше решена. Тяхното пленничество се беше превърнало в шумен показен процес и президентът на Съединените щати се намеси в тяхна защита. Американските и испанските власти преговаряха помежду си, но нещата се придвижваха бавно. Дните отминаваха един след друг.
Една сутрин Мелани седеше на верандата зад къщата и наблюдаваше как дъждът се стича от покрива на сребърни струи, когато Глори дойде при нея. Лицето й издаваше безпокойство, а в очите й се четеше неловкост.
— Имате посещение, мис Мелани.
Тъй като около нея отвсякъде трополеше дъждът, Мелани не беше чула файтона.
— Кой е? — попита тя.
— Мистър Дом. Да го поканя ли?
Дом? В Ню Орлиънс? Как се осмеляваше да идва на посещение в този ранен час? Сигурно знае, че Роланд е зает с работата си и няма да си бъде вкъщи. Може би не само знае това обстоятелство, а дори е решил съзнателно да го използва.
— Сам ли е?
— Да, мадам — отговори Глори с неодобрение.
Най-добре би било просто да го отпрати. Едва ли имаше да й каже нещо, което би чула с удоволствие. От друга страна, сутринта беше дълга и тъжна, а изглежда, че и следобедът ще бъде такъв. Все пак възможно бе той да носи някакви новини от Натчес, нали?
— Покани го в салона и му предложи нещо за пиене. Веднага идвам.
— Мис Мелани, смятате ли, че е правилно? Какво ще каже мистър Роланд?
— Съмнявам се, че го интересува. Ако прекарваше повече време тук, а не със своите вечни войнишки задължения, сега щеше да си е вкъщи. Така че няма причини да се оплаква.
Клатейки глава, Глори отиде да изпълни нарежданията. Мелани стана и през галерията влезе в спалнята да се пооправи. Тя каза на Глори самата истина. Прекаленото служебно усърдие на Роланд започваше да я дразни. Беше й ясно, че е дошла неканена в Ню Орлиънс, че се е натрапила, но мислеше, че той все пак би могъл да се постарае да прекарва повече време с нея. Преди мръкване почти никога не го виждаше, а и тогава бе толкова изтощен, че рядко беше в състояние да прави нещо друго, освен да вечеря и да се просне в леглото, физическото му влечение към нея не беше отслабнало, но тя постепенно се умори да изгражда дните си единствено върху задоволяването на неговата похот.