Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
— Това ми е съвсем ясно. Не ми е ясно обаче какво те е накарало да се намесваш в разправиите на други хора.
— Разправии ли? Те не се разправяха, той я биеше. Жената просто стоеше и се оставяше той да я бие, без да вдигне ръка да се защити. И този изверг знаеше, че тя няма да се брани, че няма да посмее да се съпротивлява. А през всичкото това време детето пълзеше в краката на баща си и той пет пари не даваше, че може да го стъпче!
— Все още не ми е ясно как си могла да си въобразиш, че можеш с нещо да му попречиш.
— И на мен не ми е ясно, но все пак не можех просто да стоя и да наблюдавам. Това е отвратително, но не е най-лошото. Този човек ме взе за квартеронка, и то без видима причина, може би само защото живея отсреща на същата улица. Роланд, що за квартал е това? В каква къща си ме довел?
— Кварталът е точно такъв, какъвто подозираш — отговори той след кратко колебание.
Тя се бе досетила, но просто не можеше да повярва. От близо един век пламенните квартеронки по традиция бяха метреси на креолските господари, все едно млади или стари. Най-често те бяха освободени робини, чиято красота, произход и цвят на кожата едва ли им оставяше друг избор, освен да бъдат издържани от някой мъж. Уреждаха се специални балове, където тези момичета ходеха или бяха водени от майките си, които най-често бяха живели по съшия начин. В някои случаи тези жени произхождаха от бял мъж и робиня и на бала бяха купувани направо от собственика им, който може би беше и техен баща. Понякога връзките договорени при тези условия, траеха цял живот и от тях се раждаха много деца, като мъжът нерядко имаше и свое законно семейство. Общоприетата практика обаче беше млад мъж да поддържа подобна връзка една-две години и да я прекрати при женитбата. Дамите от Натчес винаги се бяха поздравявали за това, че в тяхната достопочтена английска община тази практика не бе успяла да се наложи така, както във френско-испанския Ню Орлиънс.
За Мелани бе просто невероятно, че може по погрешка да, бъде взета за такава жена, но когато се върна мислено назад, й стана ясно, че това не се случваше за първи път. Спомни си за младия мъж, който я бе заговорил на улицата. Сега й се изясни напълно причината за дебелашката му фамилиарност.
Тя тревожно погледна мъжа си със сините си очи и попита:
— Защо! Защо ме доведе тук?
— Във всички хотели и пансиони в града гъмжи от войници и членове на техните семейства, а към тях трябва да се прибавят и приятелите и съседите на губернатора Куитман. Тази къща може наистина да не е идеална, но все пак е чиста, удобна и горе-долу уютна. Съжалявам, Мелани, но никъде другаде не можех да те настаня. Ако имах малко повече време, ако ми се беше обадила малко по-рано, може би щях да намеря нещо по-добро. При съществуващото положение на нещата бях щастлив, че изобщо намерих някакъв подслон за теб.
— Разбирам.
Вече можеше да диша по-спокойно. Мисълта, че Роланд я е довел тук от безразличие, защото чувствата й не го интересуват, я беше засегнала.
— Съжалявам, че са те обидили — продължи Роланд, — но и през ум не ми е минавало, че би могла да влезеш в досег с хората от околните къщи. Струваше ми се, че изобщо няма повод да общуваш с тях.
Мелани погледна нимфите и сатирите по перваза на камината, след което отново извърна поглед. Сега много лесно си обясняваше наличието на някои предмети в обзавеждането на тази къща.
— За съжаление се стигна до контакт. Докато живея тук, няма да мога да се примиря с мисълта, че този ужасен човек отсреща малтретира клетата жена, все едно коя е и каква е. Трябва да се направи нещо.
— И аз мисля като теб.
Мелани го погледна изненадана. Не беше очаквал той да прояви такова съчувствие.
— Какво каза?
— Казах, че и аз мисля по същия начин, макар и не заради тази жена, а заради теб.
— Заради мен ли? Какво искаш да кажеш?
— Никой не може да заплашва жена ми, все едно по каква причина. Докато това недоразумение не се оправи и има опасност отново да се намесиш, когато чуеш писък, не мога да си гледам спокойно работата.
— Той не би посмял да ме докосне.
— Възможно е, но ако пак се намесиш, може да не си спомни навреме, че си почтена жена. В края на краищата той смята, че има право се отнася с метресата си както иска.
— Все още имам пистолет.
— Пистолет ли? Тази вечер обаче той случайно не е бил у теб, нали? Ако съдя по досегашния си опит, ти не постигна с него кой знае какво и в двата случая, когато го използва.
Това беше съвсем вярно и не можеше да се оспори.
— Какво предлагаш тогава?
— Креолите не гледат с добро око на пиянско държание на публично място и на малтретиране на роби. Те имат свои методи да се справят с това. Ако поне малко държи на положението си в обществото, този мъж ще се вслуша в гласа на разума. Ако ли не, тогава има други средства.