Нежната измамница

— Мисля, че имаш право. Може би ще започнем с това, защо не съм била уведомена за поканите, които сме получавали?

— Нямах време да мисля за такива неща…

— Но генералът трябва да е имал време, защото съм сигурна, че голяма част от тържествата са били в негова чест.

— … и освен това — продължи той, като че ли тя не бе казала нищо — ти си още в траур. Или си забравила? Предположих, че няма да ти е до тържества.

— Като съм в траур, не значи, че съм умряла! — извика тя. — Дори и да не съм имала намерение да приемам поканите, с удоволствие бих научавала какво става. В последно време животът ми не е твърде вълнуващ и много бих се радвала на малко внимание отвън, което да внесе някакъв живец в ежедневието ми.

— Разбирам. Съжалявам, че си скучала, мисис Донован. Аз лично се наслаждавах на нашите спокойни вечери.

— Дължи се на това, че ти по цял ден си между хора, с които можеш да си чешеш езика за вашата плячка, за наградата, която ви очаква, ако отидете пак в Куба. Може би планирате как да убедите испанците, които от поколения живеят там, да напуснат своите къщи. Защо след това да не ти се отрази добре и малко спокойствие?

Очите му станаха твърди като нефрит.

— Така мислиш, значи? Тогава предлагам някой ден да дойдеш на учебния плац, за да разбереш какво става там. Няма да видиш нищо друго, освен тежка работа. Но като размисля, май ще е по-добре веднага да забравиш. Вероятно гледката ще те отегчи.

— Ако това, което казваш, е вярно — отвърна Мелани и вирна глава, — наистина ще се отегча!

Тя с удоволствие би взела назад необмислените си думи за работата му, но тъй като беше невъзможно, сега нямаше намерение да отстъпи от мнението си.

Пръстите на дясната му ръка бавно се свиха в юмрук, когато каза:

— Днес сутринта ми се стори, че си всичко друго, но не и отегчена. Питам се дали щеше да ми разкажеш за посещението на бившия си годеник, ако не бях получил толкова навременно предупреждение.

— Не съм сигурна — отговори Мелани и замислено сви устни. — Може би щеше да е по-вълнуващо да го скрия от теб.

— Какво си е въобразил, та да дойде в мое отсъствие? Какво искаше?

При тези думи Роланд пристъпи две крачки към нея. Цялото му тяло от главата до петите излъчваше гняв. Тя нямаше намерение да се остави да я сплаши.

— Доколкото разбрах, искаше три неща. Първо, да се осведоми дали съм здрава и щастлива. Разбира се, уверих го, че е така. Второ, Илайза го е помолила да ни покани от нейно име, което и направи. И накрая се интересуваше дали веднага ще го извикаш на дуел, ако се мерне пред очите ти, макар че и при най-добро желание не мога да разбера как е стигнал до тази мисъл.

— Така ли? — осведоми се той и повдигна едната си вежда. — Та това е нещо съвсем ново.

Въпреки хапливия сарказъм на думите му, Мелани имаше чувството, че мислите му бяха другаде.

— Възможно е. Тъй като, изглежда, нямаш намерение да отговориш на въпроса ми, трябва да заключа, че той няма нищо общо с мен. Но ако не е така, Дом трябва да се смята за потърпевш. Или не? Значи той би трябвало да те извика на дуел. Така, както стоят нещата…