Нежната измамница

— Не — изръмжа той мрачно.

— Но аз не съм сигурна, че казваш истината, също както и ти не си сигурен дали можеш да ми повярваш.

— Не, наистина — рече той бавно, — но винаги можем да проверим.

Преди тя да отгатне намеренията му, пръстите му се сключиха около глезена й и той я притегли към себе си. Пеньоарът й се вдигна до кръста и откри хълбоците й, които бяха бели като порцелан. Ръката му галеше тяхната извивка, когато я привлече върху скута си и намери устните й, за да я целуне дълго и страстно. Тя отвърна на целувката му с всичката жар, насъбрала се през дългите тревожни дни. Когато усети, че коланът около кръста й се развързва и ръцете му се плъзгат по тялото й, галят я и я възбуждат, тя почувства, че някакъв страх, стаен дълбоко в нея, се стапя и изчезва, и се отдаде на докосванията му, трептяща от щастие.

Най-после Роланд вдигна глава и я погледна.

— Мелани, сладка моя любов — прошепна той. — Ако посмея да ти повярвам, не ми казвай никога, че съм се излъгал.

— Никога — отговори тя, — ако и ти ми обещаеш същото.

Устата му докосна нежно клепките й, плъзна се по бузата й към шията и се насочи бавно, изпълнена с жар, към розовия връх на гръдта й. Внезапно Мелани пое дъх.

— Роланд, раната ти… не трябва да се напрягаш.

— Откакто влезе в тази стая, раната ме мъчи много по-малко, отколкото една друга част на тялото ми. Да те гледам как се облягаш назад като някаква прелъстителка от древността, толкова близка и все пак толкова далечна — това беше повече, отколкото можех да понеса. Но няма защо да се съпротивлявам, нали?