Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
Дом стоеше в салона пред портала, когато тя влезе.
Мелани спря да го разгледа. Стори й се по-слаб от последния път, когато го видя, и ако не се лъжеше, стойката му бе по-стегната, брадичката вдигната по-високо. Беше наклонил щорите, за да гледа навън. Тъй като нещо и улицата беше привлякло вниманието му, той не забеляза как Мелани се приближи и застана до него. Когато и тя погледна навън, видя прислужницата от отсрещната къща да тича бързо към центъра. Жената беше навела глава срещу поройния дъжд.
— Някои хора са просто безогледни — забеляза тя.
Дом рязко се обърна.
— Мелани! — извика той и после повтори с по-нежен и сърдечен тон: — Мелани.
Тя му подаде ръка, усмихна му се и противно на собствените си очаквания, беше трогната от преливащото чувство в неговия глас.
— Как си, Дом?
Вместо отговор той каза:
— Ти си още по-красива от преди.
— Ласкаеш омъжена жена — напомни му тя и усмивката й изразяваше предупреждение.
— Това не променя нещата — отвърна той.
Тя измъкна ръката си от неговите пръсти, които се опитваха да я задържат, и кимна към малкото канапе.
— Защо не седнем? Надявам се, че Глори ти е предложила нещо освежително.
— Да, но аз исках само да те видя. Исках да знам как си и как се отнася Роланд с теб.
— Не мога да се оплача — отвърна Мелани, която седна на стол пред камината и посочи канапето до себе си.
— Ти никога не си искала да признаеш, че се нуждаеш от помощ, независимо от кого. Как да съм сигурен, че не играеш само ролята на смела жена?
Тя погледна из косо и се изненада от проницателността му.
— Струва ми се, че никога няма да бъдеш сигурен — отвърна след секунда. — Просто ще трябва да ми повярваш. Но все още не си ми разказал какво става с теб.
— При мен всичко е наред.
— А Хлое? Как е тя? — На Мелани й се искаше да не я гледа така. Имаше чувството, че той търси думи и се стреми да изрази нещо, което явно му се струваше важно, но не знае откъде да започне. Въобще не беше сигурна дали иска да чуе това, което имаше да й каже.
— Сестра мие доста добре.
— Дойде ли с теб в Ню Орлиънс?
— Да, да, дойде с мен. Всъщност дори идеята да предприемем пътуването беше нейна. Тя твърдеше, че всички интересни хора били тук.
— Така си и мислех. Преди известно време, още преди да тръгна от Натчес, тя ми каза, че има такива намерения.
— Така ли? Не знаех, че вие двете след… че вие двете сте се видели още веднъж след твоята сватба.
Хлое сякаш имаше чувството, че ти все още се сърдиш на Роланд. Но тъй като дойде тук и седиш сега в неговата къща, надявам се да не е така.
— Наистина с Роланд вече не ме свързва приятелство — отбеляза Дом замислено, — но от друга страна, не му се сърдя повече. Поведението му спрямо жената, която беше моя годеница, действително не може да се нарече съвсем джентълменско, но пък и той беше предизвикан.
— Да — отговори Мелани със сподавен глас и погледна към ръцете си, сключени в скута. Така беше, но въпреки това не й бе приятно да й го натякват.
— Надявам се само, че Роланд разбира положението ми — допълни Дом.
Мина известно време, преди Мелани да разбере за какво говори. Той искаше да знае какво е отношението на Роланд към него. Естествено той не знаеше, че Мелани бе свидетелка на срещата между него и съпруга й в Котънууд. Това я радваше заради неговата гордост. То улесняваше отговора й.
— Не виждам защо трябва да има нещо против теб. Искам да кажа, че ако някой е пострадал, това си най-вече ти.
— Радвам се — каза Дом и подпря кокалестата си китка на облегалката на канапето, навеждайки се към нея. — Не бих могъл да понеса, ако ми забранят да те виждам, макар и под формата на официални посещения. Не мисля, че съм заслужил такова голямо наказание.
— Дом, моля те — предупреди го Мелани. Нищо не помогна.
— Вече достатъчно съм наказан — продължи той. — Заради моята себичност и надменност те загубих. Беше тежък урок, но научих нещо от него. Научих, че мнението на другите струва много малко. Че хората прекалено лесно са готови да анатемосват деяния, за които те самите нямат смелост. Че в края на краищата няма значение какъв аршин се мери, стига да се върши това, което повеляват сърцето и съвестта. Иска ми се — продължи той, извръщайки поглед — да можех да върна назад думите, които ти казах. Има много неща, които бих искал да върна обратно. Но е невъзможно. Понякога се питам дали ще мога да живея по-нататък с тези мисли. Невинаги, но понякога.
— Дом, аз…
— Не, няма нужда да казваш нищо. Беше мило от твоя страна, че ме изслуша. Надявам се, че ще ме разбереш, ако споделя с теб някои неща. Първо, става дума за Хлое. С удоволствие би те посетила, ако я приемеш. По някакви причини тя смята, че не искаш да я видиш отново.