Нежната измамница
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежната измамница». Краткое содержание книги:
Една вечер Роланд закъсняваше повече от обикновено. Беше време за ядене. Улиците постепенно обезлюдяваха и се спускаше вечерният покой. Мелани сложи принадлежностите за шиене настрана и започна да се разхожда бавно под колонадата пред къщата. На небето все още се виждаха последните лъчи на залязващото слънце. На запад хоризонтът беше изпъстрен с виолетови, оранжеви и златни ивици. Мелани облегна глава на крайната колона на галерията, гледайки как вечерното слънце оцветява в червено разперените криле на отлитащите птици.
Тъкмо бе протегнала ръка, за да откъсне един ухаещ цвят от белия клематис, който се виеше по колоната, когато пронизителен писък раздра тишината. Това не беше проплакване на дете, а силен женски вик на ужас. Преди Мелани да успее да помръдне от мястото си, в горния етаж на къщата отсреща вратата се отвори и една жена, чиито разпуснати коси се развяваха след нея, изтича с вик на балкона, хвана се здраво за парапета и се сви. Един мъж по жилетка също излезе на балкона, приближавайки се бавно и заплашително към жената. Подлото в цялата ситуация беше, че оттам тя нямаше къде да избяга и той знаеше това. Застана пред нея и я сграбчи за ръката. Дръпнал към себе си и я удари силно по лицето. След това я зашлеви с опакото на ръката си. Запъхтяна и задавена от плач, жената едва си пое дъх. Опита се да каже нещо, но преди думите да излязат от устата й, той я удари повторно и след това още веднъж.
Ударите и горещите молби на жената отекваха по улицата. През вратата зад двамата от тъмната кът излезе разплаканото дете и с несигурни крачки се запъти към майка си. Когато, залитайки, застана до мъжа, който продължаваше да бие жената, Мелани не издържа.
— Хей, вие там! — извика тя и се отправи към стъпалата.
— Спрете веднага!
В бързината за малко не се препъна в полите си. Прекоси калната улица, без дори да хвърли поглед настрани. Кринолинът й се бе изкалял порядъчно, когато се спря под галерията на отсрещната къща.
Мъжът бе престанал да бие жената и се беше обърнал да види приближаващата се Мелани, сякаш смаян от дързостта й. С искрящи очи Мелани му изкрещя:
— Видях какво направихте с клетата си жена, изверг такъв! Би трябвало да ви пребият с камшик и ако зависеше от мен, това би станало още сега.
Мъжът отметна глава назад и се изсмя гръмко.
— Жено — извика той, — вие сте глупачка! Я по-добре си вървете вкъщи и затворете вратата, преди мъжът ви да се е прибрал и да е постъпил с вас по същия начин, както аз — с тази повлекана.
— Мъжът ми никога не е изливал гнева си върху мен. Той е джентълмен, което не може да се каже за вас!
— Така ли? — попита мъжът с арогантен тон и вените по челото му изпъкнаха. — Имате късмет, защото ако бяхте моя жена, щях да ви съблека гола и да ви бия, докато заскимтите за пощада. Щях да ви завържа и така да нашаря с камшика си бялата кожа на задните ви части, че да се научите да уважавате мъжа, който е ваш господар. Да, да, виждал съм ви да влизате и да излизате отсреща. Знам колко сте красива и колко бяла е кожата ви — най-бялата, която съм виждал някога. Не знам откъде идвате, но има и някои други неща, които с удоволствие бих направил с вас, след като сложа камшика настрана.
Мелани беше толкова потресена, че езикът й се схвана, но още в следващия миг бе обзета от такъв гняв, какъвто още не беше изпитвала в живота си. Но не успя нищо да направи или да каже в следващия момент, защото жената пристъпи по-близо до парапета, погледна надолу към Мелани и протегна ръка, сякаш да я предпази от беда.
— Недейте, не го дразнете повече! Не можете да ми помогнете. Никой не може да ми помогне. Моля ви, вървете си! Моля ви, защото иначе ще влошите положението ми още повече!
Косата на жената се развяваше около раменете й като тъмен облак от нежни къдрици. Кожата й имаше лек жълтеникав оттенък. Очите й бяха големи, черни и влажни. Изведнъж Мелани прозря истината. Жената беше квартеронка — три четвърти бяла, но с една четвърт негърска кръв, дете на мулатка и на бял мъж. Мъжът, който продължаваше да я стиска брутално в ръцете си, явно смяташе, че и Мелани принадлежи към тази категория.
Със свити устни и с пламтящи очи Мелани извика:
— Добре! Сега си отивам. Но с това случаят още не е приключен. Аз съм съпруга на подполковник Роланд Донован, почтена жена и се заричам, че пак ще чуете за мен.
Когато Роланд се върна най-после вкъщи, Мелани все още беше толкова вбесена, че не можеше да седи на едно място, докато му разказваше какво се бе случило. Ходеше нагоре-надолу из стаята и след това се спря пред него.
— Този човек ми наговори неща, които бяха по-лоши от всичко, което бих казала някога на някой роб. Роланд, той ме взе за квартеронка! За метреса, за мелез!