Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Бръкни в джоба ми — каза той.
Тя го гледаше.
— С лявата ръка в десния ми джоб.
Трябваше да се приближи още повече и да се протегне между ръцете му. Лицето му сега беше съвсем близо до нейното. Миришеше на сапун. Мерилин бръкна в джоба му и напипа нещо цилиндрично. Извади го. Беше ролка сребриста лепенка, около три сантиметра в диаметър. Беше останало съвсем малко. Хоби се отдалечи от нея.
— Завържи китките на Шерил с това — каза той.
Мерилин раздвижи бедрата си, за да спусне подгъва на роклята си надолу. Хоби забеляза движението и се усмихна. Тя погледна ролката, после Шерил на пода.
— Обърни я — нареди Хоби.
Светлината от прозореца блестеше в стоманата на пистолета. Мерилин коленичи до Шерил, улови я за едното рамо и я преобърна по корем.
— Прилепи лактите й — каза Хоби.
Мерилин се поколеба. Той вдигна пистолета леко нагоре, после куката — демонстрация на превъзходство. Тя направи гримаса. Шерил отново се раздвижи. Кръвта й продължаваше да се стича по пода. Беше кафява и лепкава. Мерилин прилепи лактите зад гърба й с две ръце. Хоби погледна надолу.
— Приближи ги плътно.
Тя отдели края на лепенката с нокът и дръпна. След това омота веднъж ръцете на Шерил малко под лактите.
— Стегни ги — каза той. — От горе до долу.
Мерилин продължи да увива лепенката — стигна малко над лактите, после надолу, до китките. Шерил се раздвижи. Опита се да се съпротивлява.
— Добре — каза Хоби. — Сложи я да седне.
Мерилин напрегна сили и я намести в седнало положение. Лицето й беше покрито с кръв. Носът й беше отекъл, образуваше се синина. Устните й бяха подути.
— Залепи устата й — каза Хоби.
Мерилин дръпна десетина сантиметра лепенка и скъса парчето със зъби. Шерил премигна. Опитваше се да ги фокусира. Мерилин сви безпомощно рамене, сякаш за да се извини, и залепи парчето върху устата й. Лепенката беше здрава. Под пластмасовото покритие имаше здрави подсилващи нишки. Блестеше, но не се хлъзгаше заради нишките — бяха релефни, кръстосани. Мерилин прокара пръст по дължината на парчето, за да го залепи по-добре. От носа на Шерил заизлизаха мехурчета, очите й се разшириха от ужас.
— Боже! Не може да диша! — възкликна Мерилин. Посегна към лепенката, но Хоби ритна ръката й встрани.
— Счупи носа й! — каза Мерилин. — Не може да диша!
Пистолетът се насочи към главата й. Не трепваше, само трийсетина сантиметра.
— Тя ще умре! — продължи Мерилин.
— Това е абсолютно сигурно — отбеляза Хоби.
Тя го изгледа ужасена. Кръвта бълбукаше в ноздрите на Шерил. Гледаше втренчено, обезумяла от ужас. Гръдният й кош се повдигаше и спускаше. Хоби не отделяше очи от лицето на Мерилин.
— Искаш ли да проявя добрина?
Тя кимна като обезумяла.
— А ти ще ми отвърнеш ли със същото?
Мерилин се втренчи в приятелката си. Гърдите й се издигаха и спускаха конвулсивно, бореха се за въздух, който не достигаше. Главата й се люлееше вляво и вдясно. Хоби се наведе и опря върха на куката върху лепенката на устата на Шерил, докато главата й продължаваше да се люлее. След това натисна силно и я проби. Шерил замръзна. Хоби раздвижи куката вляво и вдясно, нагоре и надолу. Извади я. През неравномерната дупка започна да свисти въздух. Краищата на лепенката се издуваха и отпускаха с дишането й.
— Проявих добрина — каза Хоби. — Сега си ми задължена.
Шерил дишаше с усилие през дупката в лепенката. Бе насочила цялото си внимание към това. Бе присвила очи сякаш за да потвърди, че наоколо има достатъчно въздух, за да диша. Мерилин я наблюдаваше, отпусната върху токчетата си, примряла от ужас.
— Помогни й да се качи в колата — каза Хоби.
10
Честър Стоун беше сам в банята на осемдесет и осмия етаж. Тони го беше принудил да влезе там. Не със сила. Просто беше застанал пред него и бе посочил безмълвно вратата, а Стоун бе прекосил стаята както беше, по фланелка и долни гащи, с черните чорапи и лъснатите обувки на краката си. След това Тони бе свалил ръката си, бе му казал да стои вътре и да не излиза и бе затворил вратата. След това бе чул приглушени шумове в офиса навън, а след още няколко минути реши, че двамата са излезли — бе чул отварянето и затварянето на вратите и шума от асансьора. След това бе станало тъмно и тихо.
Честър седна на пода, опря гръб в сивите гранитни плочи на стената и се загледа в тъмнината. Вратата на банята не беше заключена. Знаеше го. Не бе чул щракване, когато Тони я затвори. Беше му студено. Подът беше твърд и студът се просмукваше през тънкия плат на гащетата му. Започна да трепери. Беше гладен и жаден.
Ослуша се внимателно. Нищо. Стана от пода и отиде до мивката. Пусна водата и се ослуша пак. Нищо. Наведе се и пи. Зъбите му докоснаха метала на чешмата, почувства вкуса на хлорираната градска вода. Задържа една глътка в устата си и я остави да накваси езика му. След това преглътна и затегна крана.