Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Раджа — цар.
Раджариши — царе-мъдреци; „зрящи“ мъдреци, които не само владеят, но и могат да предават знанието от ведийските химни. Те са един от седемте разреда риши: не напускат бойното поле, тоест спадат към варната на кшатриите, а не на жреците-брамини. Като царе-кшатрии (воини) защитават интересите на целия народ и го управляват. Техният образ представя в митологичен план образа на кармайогините за разлика от джнанайогините, които са се отдали изцяло на мъдростта и са се оттеглили от светския живот. Известен раджа-риши е цар Джанака.
Раджас — една от трите гупи. Изразява движение, дейност, страст, встрастеност, пристрастие.
Разум — вж. буддхи.
Рай — вж. сварга.
Ракшас — „този, който пази“ или „този, от когото се пазят“. В древноиндийската митология — една от основните групи демони. За разлика от асурите, които са съперници на боговете, ракшасите са врагове на хората. Във ведийската литература са описани като нощни чудовища, които преследват хората и пречат на жертвоприношението. Те са силни и властни демонични същества, чудовища, гиганти. Според един от митовете в „Махабхарата“ са създадени от Брахма, за да „пазят“ (оттук и името им) първосъздадените води.
Рама — „тъмен“ или „прекрасен“ (като месечина — Рамачандра). В индуистката митология седмият аватара на Вишну, чиято мисия е да избави боговете и хората от тиранията на царя на ракшасите и да възстанови дхармата включително като обществен порядък. Легендарен герой в епоса „Рамаяна“, който се с формирал окончателно в устна!а традиция около III в. от н.е.
Ригведа — веда на химните. Основният от четирите сборника на ведите. Смята се за най-древния литературен паметник на територията на Индия — около XI в. пр.н.е.
Рити — митичен мъдрец, създател на химни, певец. Символизира буддхи, ахамкира и петте елемента на микрокосмоса. Според индийската митология една калпа съдържа четиринадесет манватари (вж. Ману) и тридесет и осем велики ришии. Всички те са родени от Брахма, но се делят на седем разреда. За периода на Вайвасвата Ману се изброяват седем ришии: Кашяпа, Атри, Васиштха, Вишвамитра, Гаутама, Джамадачни и Бхарадваджа. Четиримата древни ришии — Санака, Санандана, Санатана и Санаткумара — предхождат споменатите седем. Като малки четиримата древни ришии били помолени да сътворят света, но тъй като представлявали въплъщение на саттва, не били готови за такова действие — да се отдадат на тленни развлечения и създаване на поколение. На петгодишна възраст усвоили ведите и останали завинаги в брахмачария.
Рдхини — в „Махабхарата“ една от многобройните дъщери на Дакша, които били съпруги на Сома. Сома делял любовните си преживявания само с нея.
Рудра — в древноиндийската митология божество, персонифициращо страховитост, ярост, гняв; ведийският предшественик на Шива. Смята се за баща на марутите (рудрите).
Рудри — според епоса „Рамаяна“ —единадесет божества, родени от Адити и легендарния риши Кашяпа.
Самаведа — „веда на напевите“. Един от четирите сборника на ведите. В известна степен е ориентиран към „Ригведа“.
Самадхи — „самообладание“, състояние на абсолютен вътрешен покой и самоконтрол, единство с брахман; не се постига нито чрез пасивност в действията, нито чрез пълно (вж. II, 44, 53–58) изключване на дейността и отдаване на аскетична усамотеност, а чрез вглъбеност в същността на нещата.