Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Сварга — „небе“ (преводът чрез „рай“ е условен). Според митологичните построения това е светът, където попада човек, ако е бил добродетелен през земния си живот, и остава там, докато се изчерпи зарядът от добрите му дела. Тогава настъпва новото прераждане, тоест преминава в кръговрата на самсара. Според „Бхагавадгита“ сварга не е идеал, защото е нещо непостоянно, а блаженството там не е истинско.
Своя дхарма, свой дълг — вж. свадхарма.
Сврьхдвижение — вж. парамагати.
Сетиво — вж. индрия.
Сетива на действието — уста, ръце, крака, анус, полови органи.
Сетива на знанието — очи, уши, език, нос, кожа. (Вж. индрия).
Сиддхи — „съвършени“. В индуиската митология полубожества, които обитават въздушното пространство и се отличават с чистота и святост.
Сили (природни) — вж. гуни.
Сияйни — вж. Кешава.
Сканда — „излят“, „разкрит“. В индуистката митология — предводител на войската на боговете, понякога се осмисля и като бог на войната.
Слънчевата династия — в индуистката митология един от двата главни рода на царе и герои. За прародител се смята Икшваку. От потомците му особено прославен е Рама — шестдесет и първият му приемник, който е аватара на Вишну. Списъкът на царете от Слънчевата династия е включен в различни варианти в много пурани, понякога съдържа и имена на исторически личности.
Сома — в древноиндийската митология божествена напитка и божеството на тази напитка (по-късно и на луната) — Сома Павамана (пречистващ се). В древноиндийската религиозна практика приготвянето на сома представлява специален ритуал. Сома, за разлика от сура, предизвиква екстатично състояние.
Сомадатта — „даден от сома“. Цар от династията на Каура-вите. Опитал се да попречи на брачния съюз между Деваки и Васудева — родителите на Кришна. В битката на Курукшетра убит от Сатяки.
Субхадра — „щастливо знамение“. Дъщеря на Васудева и Рохини, сестра на Кришна, жена на Арджуна, майка на Абхиманю.
Сугхоша — „приятен звук“. Името на раковината на Накула.
Сура — напитката на безсмъртието (синоними: сома, амрита). Според индийската митология е получена от океана, разбит като мляко с планината Мандара, повдигната от змията Шеша, крепител на Земята. Тъй като боговете пили от нея, били наречени сури за разлика от демоните, злите сили, които не пили и били наречени асури.
Сури — боговете, пили от сура:
Сутра — „нишка“. Като термин означава „ръководство“. Сутрите са кратки правила и положения, формулирани пределно сбито, понякога дори за сметка на яснотата и понятността на изложеното. Литературата на сутрите следва цикъла на упанишадите (с които завършва ведийският период).
Съзнание — вж. четана.
Тамас — една от трите гуни. Изразява тъмнина, инерция, тъпота.
Тат — букв. „това“. Като философски термин се среща още в „Ригведа“, а в упанишадите се отъждествява с висшия брахман. Трите свята — тристепенното деление на света: земя, небе и въздушно пространство (зоната между земята и небето). Тяга — в смисъл на същността на отказ, отричане (преводът във всички случаи е условен).
Ум — вж. манас.
Упанишад — жанр на ведийската литература, характерен за нейния краен религиозно-философски и литературен етап. Упанишадите възникват като комента-торски произведения към ведийските сам.хити („Ригведа“, „Яджурведа“, „Самаведа“, „Атхар-ваведа“), но се обособяват като самостоятелни, оригинални литературни паметници. По форма представляват беседа между учител и ученик, чрез която учителят въвежда ученика в езотеричното знание за битието. Известни са над 200 упанишади, от които тринадесет се считат за основни. Най-ранните датират от VIII–VII век пр.н.е. Упанишадите, заедно с „Бхагавадгита“ и „Брахмасутра“, образуват така наречената прастхана трая — „тройна основа“.
Уттамауджа — „извънредно силен“. Един от синовете на Друпада. Заедно с брат си Юдхаманю, провокирани от обета на Дрона, минават на страната на Арджуна и стават непримирими врагове на Кауравите.