Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Уччайшрава — небесен кон, възникнал при разбъркването на световния океан с цел да се добие амрита.
Ушана — легендарен мъдрец, син на Бхригу. Славата му се дължи на аскетичните му подвизи, които обаче не са лишени от грешки: учител е на асурите и е известен под името Шукра. Според „Ригведа“ той е певец, изковал ваджра.
Ушмапи — група питригани, които живеят в царството на Яма.
Хануман — в индуистката митология божествена маймуна, син на бога Ваю, маймуната на Арджуна. В „Махабхарата“ Хануман среща Пандавите в гората по време на тяхното изгнаничество. Бхима дори не може да отмести опашката му, за да продължат. Но след като се разбира, че са братя (Бхима също е син на Ваю), Хануман го посвещава в учението за четирите юги и за задълженията на четирите варни.
Хараппа — цивилизацията на Хараппа и Мохенджо-Даро, известна още като културата на градовете от поречието на река Инд. Представлява един от най-старите периоди на човешката цивилизация, около третото хилядолетие пр.н.е.
Хари — „жълто-зелен“. Епитет на Кришна.
Хришикеша — господар на сетивното познание. Епитет на Кришна.
Цар на Каши — бащата на Амба, Амбика и Амбалика.
Чекитана — „разумен“. Епитет на Шива.
Четана — съзнание. Иманентната същност на буддхи, която се проявява в тялото, представляващо съвкупност от причини и следствия, и в сетивата. Читрарадха — „имащ лъчиста колесница (слънцето)“. Син на Кашяпа и Муни. Предводител на грандхарвите, които са небесните музиканти.
Шайбя — цар на народа шиби.
Шакти — сила. В индуистката митология това е творческата шимото (акшара), над пуруша и прикрити, обединява ги и управлява света, като го прониква навсякъде. В „Бхагавадгита“ пурушоттама има смисъл на неперсонифицираното духовно начало.
Шантану — цар от Лунната династия. Имал две жени — Ган-га, от която е синът му Бхишма, и Сатявати, от която са синовете му Читрангада и Вичитравиря.
Шастри — произведения на риши (мунириши), традиционен жанр. Включва „високото“ знание и наставленията, които помагат на човек да се ориентира в него. Изброяват се осемнадесет вида шастри: ведите, трудове по държавно устройство, военно дело, медицина, музика, образование, граматика, астрономия, поезия, логика, психология, трактатите върху даровете и жертвоприношенията. Шастрите предписват почитание към предците. С „шастра“ може да се назовава всеки научен труд, но в „Бхагавадгита“ се разбира писание, синтезирало науката, философията и религията.
Шеша — в индуистката митология хилядоглава змия. Цар на змиите, който поддържа земята и служи за постеля на Вишну, докато той спи в океана по време на интервалите между две сътворявания на света. В края на всяка калпа Шеша бълва отровен огън, който унищожава вселената.
Шива — „благ“, „носещ щастие“. В индуистката митология един от върховните богове. Заедно с Брахма и Вишну образува божествена триада. В качеството си на самостоятелно божество влиза късно в пантеона, но източниците на неговия култ датират от дълбока древност и имат доарийски, аборигенен характер. Много атрибути на Шива са били присъщи на ведийския Рудра. В процеса на дългата асимилация в Шива са синтезирани черти както на арийски, така и на неарийски богове с техните култове и функции. Понякога тези черти се преплитат, включвайки противоречиви качества, отразени в епитетите: яростен, милостив, въплъщение на времето и водната стихия, изтребител на демони и т. н. (в пураните се споменават над хиляда имена на Шива). В „Махабхарата“ се говори за неговата съзидателна енергия.
Шикханди — дъщеря на Друпала, преродена Амба — дъщерята на царя на Каши, която, обидена от Бхишма, завършила живота си с клетвата, че ще се прероди, за да го убие. Когато съзряла за женене, Шикханди сменила пола си с един гандхарва и останала мъж до края на живота си. Шикханди се обучила на бойно изкуство при Дроначария. На Курукшетра участвувала на. страната на Пандавите. Заедно с Арджуна убила Бхишма.
Шишупал — цар на Чеди.
Шлока — двустишие, което се дели на четири полустишия, тоест всеки стих има цезура по средата.
Шри — върховен, свят, почтен.
Шри Бхагаван — „върховносияен“. Епитет на Кришна.
Шудри — варната на слугите, най-нисшата от основните касти. За шудрите са характерни качествата тамас и раджас. По законите на Ману (вж.) са били приравнени към животните.