Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Шурасеча — древна държава на брега на р. Ямуна (днес известна като Джамуна или Джамна).
Юга — „впряг“, „чифт“, „поколение“. В индуистката митология означава период на света. Древната космографична традиция наброява четири юги, които са описани в епоса: 1 — критаюга или сатяюга („добър, хубав век“). Хората са били надарени с всевъзможни достойнства, не познавали скръбта и болестите, царяло всеобщо равенство, всички се кланяли на едно божество, имало е само една веда. 2 — третаюга. Справедливостта постепенно намалявала, появили се пороците, но всички съблюдавали строго религиозните задължения, появили се всевъзможни жертвоприношения. З — двапараюга. В света започвали да преобладават злото и пороците, единната веда се разделила на четири части и вече не всички били способни да я разбират и изпълняват, хората били поразени от недъзи. 4 — калиюга. Добродетелите са в пълен упадък, човешкият живот става кратък, изпълнен със злини и грехове, хората се изтребват един друг чрез войни, царете ограбват поданиците си, праведниците бедствуват, а престъпниците тържествуват, жените са разпътни, а в човешките взаимоотношения царят лъжата, злобата, алчността; ведите са пренебрегнати напълно. Названието юга е заимствувано от играта на зарове — така са се наричали страните, съответно с 4, 3, 2, 1 знака, при което колкото по-малък е броят, толкова по-малко благоприятен е. Учението за юга развива тази символика в по-нататъшни аналогии: при смяната на юга законът (дхарма) постепенно губи опора — в началото се държи на 4 „стълба“, после на 3, 2 и накрая на 1. Продължителността на четирите юга е също в съотношение 4:3:2:1. Те съставляват 1 махаюга (голяма юга), а 1000 махаюги са 1 калпа (вж.). Съгласно традициите ние живеем в шестото хилядолетие на калиюга (наброява 432 000 години), която е започнала през 3102 г. пр.н.е.
Юдхаманю — „яростен в битката“. Един от синовете на Друпада. Сражавал се яростно, откъдето идва и името му. Заедно с брат си Утамауджа, провокирани от обета на Дрона, минават на страната на Ар-джуна и стават непримирими врагове на Кауравите.
Юдхищхира — роден от сливането на Кунти и бога Дхарма (Яма). Другото му популярно име е Дхармапутра (синът на Дхарма). Най-възрастен от братята Пандави, заема царския трон. В „Махабхарата“ е прославен като въплъщение на мъдростта, справедливостта и съблюдаването на дхармата.
Ююдхана — „жадуващ война“, едно от имената на Сатяки, син на Сатяка, колесничар на Кришна.
Ядави — племето, от което произлиза Кришна. Според епоса обитавало територията на днешен Гуджарат.
Яджурведа — веда на жертвените формули, един от четирите сборника със „свещено знание“. В известна степен е ориентирана към „Ригведа“.
Якши — сред небесните жители влизат в категорията на полу-богове; духове, които пазят богатството. Съставляват свитата на бог Кубера (Господарят на обилието, тоест на богатствата и плодородието).
Яма — бог на смъртта, пазител на закона дхарма, син на Вивасва, един от питриганите (вж.Х, 29). Взема душите на умрелите в Ямапури (града на Яма) — праведните изпраща във Вайкунтха (света на Вишну, тоест рая), а грешните — в ада. Почита се и като първия смъртен, който е показал на хората пътя към смъртта.
ЧЕТИРИМА ВИДНИ ИНДИЙЦИ ЗА „БХАГАВАДГИТА“
БАЛ ГАНГАДХАР ТИЛАК (1857–1920) — един от най-изтъкнатите дейци на национално-освободителното движение, човек с лъвска натура, с неукротима енергия — истински „бик сред Бхарата“, както би било казано за него в „Бхагавадгита“ — е преди всичко човек на действието и затова той разбира поемата главно като учение за безкористното действие, посветено на благото на Индия и в крайна сметка — на цялото човечество. Огромния (почти 1 000 страници) труд върху „Бхагавадгита“, написан в затвора през 1910–1911 г., той озаглавява „Тайната на Бхагавадгита“ или „Учение за йога на действието“. Произведението на Тилак, сътворено на маратхи, е преведено скоро на хинди, английски и на повечето съвременни индийски езици. То е популярно в Индия до ден-днешен и периодически се преиздава.
В стремежа си да вдъхнови съотечествениците си към активно действие Тилак непрекъснато подчертава именно този аспект на учението на „Бхагавадгита“ (а той безспорно присъствува в поемата), като всичко друго измества на втори план. При обяснението на думата йога в „Бхагавадгита“ той се позовава на шлока II, 50, където се казва, че „йога е изкусност в действието“. Работата е ясна — всички оттенъци на този тъй необикновено многозначен термин не се покриват от споменатото определение, но Тилак не се нуждае от това: той чисто и просто постъпва като воин, който окършва вейките (ведно с листата и цветовете) на подходящ клон, за да направи от него тояга. Такъв подход към текста не може да бъде наречен нито обективен, нито научен, което собствено е предизвикало и раздразнението на У. Хил (1928, с. 278). Но, повтарям, Тилак е имал свои цели и изхождайки от тях, той е напълно прав. Освен това не бива да си го представяме като някакъв просто-душен кшатрия, захванал се с неподобаващо за него занимание на учен. За разлика от твърде много политици, писали за индийската култура както преди, така и след него, Тилак притежава пространни, придобити още през детството с помощта на учител знания не само за „Бхагавадгита“, но и за двата сборника епос, за много от пураните, дхармашастрите и още редица други текстове. Той например е един от първите, повдигнал въпроса за литературата на пураните-подражания на „Бхагавадгита“, и фактически е изготвил пълен списък на многочислените „гити“, разхвърлени из епоса и пураните. Все още с интерес се четат неговите бележки относно такива важни (за индийското съзнание от всички времена) термини като дхарма, карма, мокша, направени въз основа на огромен фактически материал. Твърде сполучливи са коментарите на Тилак върху голям брой стихове от „Бхагавадгита“.