Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Самсара — „блуждаене“. „преход през различни състояния“, „кръговрат“, видимото, преходното, относителното битие, чийто поток се регулира от принципите на дхарма и карма. Самсара е верига от прераждания (в света на божествата, сред асурите, в света на хората, сред животните или сред обитателите на подземния свят), обусловена от закона на карма. Няма начало, но може да има край в нирвана — състояние извън световете на самсара.
Самхити — другото общо име на четирите веди. Има по-ограничен смисъл: обхваща само четирите сборника с химни, заклинания, песнопения и молитви. Всяка самхита (веда) има свои брахмани (в значение на коментар, тълкуване от учен жрец, специалист в науката за жертвоприношенията).
Санджая — съветник на слепия цар Дхритаращра. Благодарение на Вяса получава като дар „божествено вътрешно око“, с което вижда и през деня, и през нощта, и на открито, и на закрито; никакво оръжие не може да го нарани и не изпитва никаква умора. Надарен със свръхестествено „вътрешно“ зрение, той наблюдава битката и я разказва на Дхритаращра, но наред с това вижда и цялата мъдрост на „Бхагавадгита“ (XVIII, 75). Със смъртта на Дурьодхана силата на този дар секва.
Санкхя — една от шестте класически системи на индийската философия. „Бхагавадгита“ е обобщила в себе си основните идеи на късната санкхя, чиято диалектика се гради на концепцията за трите гуни. Приведени в действие от качествата на саттва, рад-жас и тамас, в съответствие с тях човешките усещания се делят на положителни (усещане за радост, щастие, любов, добро и пр.), отрицателни (усещане за печал, нещастие, зло, омраза) и движението между тях (преминаването на радостта в печал, на щастието в нещастие, на любовта в омраза и т. н. или обратно.
Съгласно санкхя пракрити и пуруша са двата противоположни принципа на самсара. В „Бхагавадгита“ санкхя има и терминологична употреба: един от двата основни пътя за практикуване на йога — джнанайога; понякога е синоним на размисъл, мъдрост.
Санняса — същността на усамотението, отреченост, отшелничество; състояние, което не е съпроводено с истинско знание (преводът във всички случаи е условен). Четвъртият от четирите ашрама. През този етап човек максимално изоставя външния свят и се самовглъбява. В поведението му има характерни външни изяви: приема обет на мълчанието, не се застоява на едно място повече от три дни, престава да извършва ритуални действия: сега тялото му е равнозначно на жертвен огън и именно то поглъща жертвата. Затова санпясин не извършва ритуала на жертвоприношението. Може да се практикува като пореден етап, но може да бъде и начин на живот. Другото понятие за това състояние е паривраджа — скитничество, аскетизъм.
Саннясин — мъдрец; човек в размисъл, разсъждаващ, само-вглъбен човек; аскет, отшелник.
Сат-асат — понятията се употребяват за първи път в химните на „Ригведа“ и се противопоставят като порядък (сат) — хаос (асат). В по-късната ведийска литература получават развитие по посока на по-абстрактното философско мислене — абсолютния, вечен аспект на реалността (сат) и измамното, неадекватно сетивно възприятие на света (асат). В упанишадите митологичната опозиция сат-асат се осмисля като „съществуващ, действителен — несъществуващ, недействителен“. В „Бхагавадгита“ тези понятия получават и етичен акцент (особено силен в XVII глава 26–28).
Саттва — една от трите гупи. Изразява светлина, сияние, ритъм, хармония. Бива „чиста саттва“, когато има пълнота на качествата, и „нечиста саттва“, когато няма пълнота на качествата и те са примесени с други гупи.
Сати — в древноиндийската митология дъщеря на Дакша и жена на Шива. Недоволен от избора на дъщеря си, Дакша не желае да покани на жертвоприношението, на което присъствуват всички богове, Шива, а тя, унизена от такова отношение, изисква от Шива да осуети ритуала и се хвърля в свещения огън, където изгаря. По този повод вдовицата, която се самоизгаря на погребалния огън на съпруга си, се нарича сати.
Сатявати — майка на Вяса, баба на Пандавите и Кауравите.
Сатяки — Юдхана, синът на Сатяка.
Сахадева — брат на Накула от съюза на майка им Мадри с близнаците богове Ашвани. Един от братята Пандави.
Свабхава — собствена, лична природа. Това са качества, изработени в предишни съществувания, а също и в настоящето. Свабхава е свързана със свадхарма.
Свадхарма — „своя дхарма“. Понятието съдържа идеята, че човек сам твори съдбата си и сам понася резултатите от действията си. Преминало веднъж в праврити (движение), индивидуалното развитие не може да бъде спряно. То продължава своя естествен ход независимо от волята на индивида, подчинено единствено на съотношението на всеобщите закони дхармакарма. Свадхарма и карма се съотнасят както частта към общото. Законът свадхарма е индивидуално-конкретизираното проявление на всеобщия закон дхарма.