Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Заключено е.
Вдигна ръка, за да почука, но забеляза звънеца на касата на вратата и го натисна.
— Кой е? — обадиха се отвътре след малко.
— Челцов — отговори Холис.
— Да, сър.
Холис се отмести към неподвижната част на вратата, а Алеви и Милс прибраха пистолетите в кобурите.
— Остани тук на пост — прошепна Алеви на Холис.
Вратата се отвори и оттам се показа млад мъж по риза. Той погледна към Алеви и Милс, отскочи бързо назад и козирува, като очите му шареха напред-назад, за да открият лейтенант Челцов.
Алеви и Милс влязоха в залата за подслушване — малка стая от бетонни панели, осветена от неонови лампи. Вътре имаше шестима мъже, отделени в индивидуални сепарета, които носеха слушалки, и както Алеви предположи, следяха информацията от многобройните електронни подслушвателни съоръжения, разположени из лагера, като от време на време превключваха каналите.
Покрай отсрещната стена на стаята бяха подредени няколко ролкови магнетофона. На лявата стена бе закачена карта на лагера с обозначени на нея цифри, които, както Алеви предположи, бяха местоположенията на подслушвателните съоръжения в лагера.
Младият мъж все още стоеше в положение мирно.
— Какво мога да направя за вас, майоре? — попита той.
— Продължавайте да работите — троснато отговори Алеви.
Младежът побърза да се върне в кабината и да сложи слушалките си.
Алеви и Милс останаха по средата на стаята и се огледаха. Алеви забеляза, че над вратата има червена лампичка, която предположи, че светва, когато някой натисне звънеца, за да може операторът със слушалките да разбере, че пред вратата има човек.
— Как искаш да подходим към тях? — тихо попита Алеви.
— Те не са въоръжени, Сет — изкашля се Милс. — Не можем ли да ги обезвредим, без да проливаме кръв?
— Бих го направил, Бърт, ако имах малко повече време. — Алеви забеляза, че няколко от войниците се заглеждаха в него и в Милс, затова ги погледна сурово, с което ги върна към работата им. — Ти ще вземеш тези тримата — каза Алеви на Милс, — а аз онези тримата, ще се срещнем по средата. Започваме при три — едно, две, три… — Алеви и Милс извадиха пистолетите със заглушители и започнаха да стрелят.
Зад вратата Холис чу как телата падат на земята, чупейки разни неща. Някой извика. Той тръгна към вратата, но тя се отвори и отвътре излезе Милс, който според Холис изглеждаше така, сякаш той самият бе загубил кръв. Алеви го последва и затвори след себе си.
— Килиите — каза той на Холис.
Холис ги отведе обратно във фоайето, след това зави по дългия коридор, който водеше към задната страна на щабната сграда. Стигнаха до вратите на килиите и набързо ги провериха, докато намериха една заключена. Холис я отвори и погледна вътре. На земята лежеше мъж и дори на слабата светлина Холис успя да забележи, че дрехите му са разкъсани, а тялото — смазано от бой.
— Предполагам, че това е Додсън — каза Алеви.
Холис коленичи до човека и провери пулса му.
— Жив е. — Занеси го до свързочната зала. Чакай ме там с Лиза — обърна се Алеви към Холис.
— Вие двамата къде отивате? — изправи се Холис.
— Къде можем да намерим някаква кола?
— Отзад трябва да има един или два зила. — Той тръгна към вратата на килията. — По този коридор.
— Добре — каза Алеви. — Ще го докараме отпред. Сам, ако не пристигнем до десет минути, ти и Лиза тръгвайте за вертолетната площадка. — И добави: — Не се опитвайте да влачите Додсън със себе си. Разбра ли? Ако не се видим след малко, къде да намерим Буров? — попита Алеви.
— В източния край на главния път — отговори Холис. — Там има голяма дача. Има охрана и кучета. Не го забравяй. Не забравяй и за хората в стаята на охраната в дъното на коридора — добави Холис.
Холис се върна при Додсън и го метна през рамо. Алеви и Милс бързо се придвижиха по коридора, който Холис им бе посочил, и стигнаха до стаята с надпис „Охрана“. Алеви отвори вратата и заедно с Милс влезе в малката войнишка стая, където имаше маса с полеви телефон и шест койки. Всички бяха празни, с изключение на една на долния ред, в която лежаха голи мъж и жена. Униформата на сержант от КГБ и дрехите на жената бяха разхвърлени по пода. Сержантът бързо седна и удари главата си в горната койка, след това се измъкна от леглото и застана мирно. Жената се зави презглава с чаршафите.
— Сержант, къде са другите войници и шофьорите? — попита Алеви. Сержантът явно не успяваше да овладее гласа си, но накрая отговори: