Школа за магии (Книга втора)

— Един от войниците и шофьорът обикалят постовете заедно с ефрейтора от охраната. Другият войник и вторият шофьор са на постоянния си пост пред задната врата на щабната сграда.

— Има ли още някой в щаба?

— Дежурният офицер, свързочниците и хората от залата за подслушване. Майоре, бих искал да ви обясня…

— Кръгом, сержант!

Сержантът се обърна кръгом, Алеви извади пистолета си и го застреля в тила, вследствие на което човекът се просна върху захвърлените на земята дрехи. Милс изстреля три патрона в тялото, свито под одеялото. Жената подскочи, след което остана да лежи неподвижно. Милс и Алеви за момент се спогледаха, после се обърнаха и излязоха в коридора.

Намериха пътя към фоайето в задната част на сградата и отвориха металната врата, която водеше към бетонната платформа, на която стоеше един ЗИЛ-6. Ярката Меркуриева лампа, закачена на сградата, осветяваше задния двор и Алеви видя, че зад зила има нещо, което наподобява средновековен катапулт. Един войник от КГБ седеше на предната броня на зила и пушеше цигара. Близо до него стоеше набит войник от охраната с автомат АК-47, преметнат през рамото. Двамата мъже видяха, че вратата се отваря, и шофьорът се изправи. Другият мъж се обърна с лице към Алеви и Милс.

Алеви се приближи към тях и когато забелязаха, че е офицер, се изпънаха в положение мирно.

— Аз съм майор Воронин от Москва — каза Алеви на шофьора, който имаше кобур и револвер. — Това е капитан Молев. Проверяваме охраната на обекта.

— Да, майоре.

— Това редовният ви пост ли е?

— Да, майоре.

— Как се казвате?

— Страков, сър.

— Какви са задълженията ви?

— Аз и редник Филенко охраняваме задния изход на щаба.

Алеви погледна към Филенко, чийто автомат продължаваше да виси на рамото му.

— Кога очаквате да се върне другият шофьор? — обърна се той отново към Страков.

— Няма определен час, майоре. Зависи от това колко време ще отдели ефрейторът на всеки един от постовете.

— Проверява ли и тримата мъже на вертолетната площадка по време на обиколката си?

За момент Страков спря поглед върху Алеви и Алеви усети, че той започва да се замисля. Алеви знаеше, че руският му е добър, докато говори с кратки изречения и не му се налага да използва много професионални жаргони. Очевидно не приличаше много на офицер от КГБ на внезапна проверка по охраната.

Алеви забеляза, че и Филенко не е вперил погледа си право напред, а наблюдава Милс с леко извърната глава. А както Алеви подозираше, с всяка измината секунда Милс все по-малко приличаше на капитан от КГБ. Алеви си спомни за въпроса, който някога бяха обсъждали с Холис — въпроса за американците, които се опитват да минават за руснаци, и обратното.

— Дайте да видя оръжието ви — обърна се Алеви към Филенко.

Филенко свали автомата от рамото си и според устава го протегна напред, изпънат в положение за почест. Алеви хвана приклада с дясната си ръка, но Филенко не пусна оръжието. За момент двамата мъже се втренчиха един в друг.

— Майоре, бихте ли ми казали паролата за тази вечер? — каза накрая Филенко.

Милс не разбираше какво говорят, но това, което виждаше, не му хареса. Той бавно посегна към кобура си.

Внезапно вратата, през която бяха влезли, се отвори и хвърли лъч светлина върху бетонния под. Четиримата мъже погледнаха към вратата и видяха гола жена, която стоеше там с окъпано в кръв тяло. Тя неуверено тръгна надолу по рампата и залитна към тях, сочейки Алеви и Милс, след което извика на руски:

— Убийци! Убийци!

Преди Алеви да успее да реагира, той почувства, че автоматът АК-47 се изплъзва от ръката му, а дулото му се опира в стомаха му.

— Ръцете на главата! — извика Филенко.

Алеви вдигна ръце и Милс го последва, след като Страков извади револвера си. Жената пристъпи, залитайки, още няколко крачки към тях, след това падна на колене и се хвана за полите на шинела на Милс. Алеви забеляза трите рани от куршумите — една в слабините, една ниско долу на гърба до десния й бъбрек и драскотина на дясното й слепоочие. Стори му се, че Милс е доста пребледнял и изглежда така, сякаш всеки момент може да му прилошее. Жената припадна в краката на Милс.

— Кои сте вие? — попита Страков Милс. Той не разбра нито дума и втренчено го изгледа.

— Отговорете или ще ви застрелям на място! — Страков насочи пистолета си към лицето на Милс.

— Той не може да говори — каза Алеви. — Има операция на гърлото.

— На колене! — извика Страков. Алеви коленичи и Милс го последва.

— Наблюдавай ги — каза Страков на Филенко. — Аз ще доведа лейтенант Челцов. — Той хукна с пистолет в едната ръка към задната врата на щаба и изчезна в сградата.