Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Приключението така я развълнува, че вече не чувстваше никакъв глад.

Той беше дошъл отново. Седеше на тротоара с нахлупена шапка над очите, с тъмни очила, с парцалив шал на врата и жестоко осакатени ръце. Тя се стараеше да не го поглежда, за да не изпита вместо чудната тръпка на опасността терзания на съвестта, непривикнала на дребни кражби.

Преследването на нулевите разноски изпълваше дните й с невероятна страст и увлечение. Често забравяме да споменем сладострастието от дребните кражби, което изпитват бедняците, нарушавайки закона, тласкани от нуждата, мислеше Анриет. Забраненото удоволствие, което превръща в приключение всеки миг от живота. Ако не дай си Боже просякът се преместеше, щеше да й се наложи да си търси друга жертва. Затова бе решила да свива по някоя и друга монета и да му оставя и на него, колкото да оцелее. И за да не помисли някой, че го краде, подрънкваше с откраднатите монети все едно ги пуска в паничката, а не ги взема.

Въпросния ден, по-скоро сутрин, докато чакаше машата да загрее, тя се почуди дали слепецът все още е там и внезапно паникьо-сана при мисълта за прехраната си, рязко се изправи, нажежената маша падна върху бедрото й и я изгори жестоко. Заедно с нагорещеното до червено желязо отлепи цели парчета кожа. Потече кръв от раната. Тя изкрещя ужасена, слезе при портиерката, показа раната и я помоли да отиде до аптеката на ъгъла за някаква помада и за съвет от аптекаря. Тогава услужливата жена, на която в доброто старо време бе давала подаръците, които не й харесваха, я покани да влезе и набра някакъв телефонен номер с тайнствен вид.