Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- А душите? Занимавате ли се с душите?
- Да. Обаче вземам повече... гарантирано възстановяване на любовно чувство, лекуване на депресии, разваляне на магии, гонене на духове...
- А правите ли магии?
- Това е още по-скъпо. Защото трябва да се предпазвам, за да избегна ответния удар...
Анриет се замисли. И си уговори среща.
Един прекрасен ден точно преди коледните празници, които щяха да затвърдят самотата и безпаричието й, тя отиде при Шерю-бин1. В една поовехтяла кооперация в XX арондисман. На улица „Де Виньол“. Без асансьор, със зелен лекьосан и тук-там прогорен мокет, миризма на готвено зеле, апартамент на третия етаж с надпис на звънеца: „Ако сте закъсали, звънете тук“. Отвори й дебела жена. Тя влезе в малкото жилище, което едва побираше едрата си собственица.
У Шерюбин всичко беше розово. Розово и сърцевидно. Възглавничките, столовете, рамките по стените, чиниите, огледалата и цветята от къдрава хартия. Дори на издутото лъскаво чело на Шерюбин се мъдреха напомадени къдрици, завити като сърчица. Дебелите й отпуснати ръце, бели като саламурено сирене, се подаваха от широката роба, увити в розов тюл. Имаше чувството, че се намира в панаирджийската каравана на дебела циганка.
- Донесла ли ми е снимка? - осведоми се Шерюбин, докато палеше розовите свещи, поставени на маса за бридж, застлана с розова покривка.
Анриет извади от чантата си снимка на Жозиан в цял ръст и я остави пред жената, от чиито едри гърди излизаше свистящ дъх. Лицето й беше бледо, косата - рядка. Вероятно от недостиг на хло-рофил. Анриет се почуди дали тя изобщо излиза от къщи. Може би беше влязла един ден и вече не можеше да излезе предвид теснотия-та и натрупаните килограми?
Вдигнала поглед, докато Шерюбин измъкваше изпод масата някаква кутия за ръкоделие, Анриет забеляза в единия ъгъл на раклата голяма статуетка на Дева Мария със сключени ръце, с позлатена корона върху белия воал, надвесена към тях. Посетителката се почувства по-уверена.
- Какво иска тя по-точно? - попита Шерюбин със същото на-божно и смирено изражение като Дева Мария.
Анриет се поколеба за миг, чудейки се към кого се обръща Шерюбин, към нея или към Божията майка. Но се стегна.
- Не става въпрос за спечелване на обич - обясни Анриет, -искам съперницата ми, жената на снимката, да изпадне в дълбока депресия, да разваля всичко, до което се докосне, и мъжът ми да се върне при мен.
- Така, така... - отвърна Шерюбин, притвори очи и сплете пръсти върху голямата си гръд. - Желанието ви е съвсем християнско. Мъжът трябва да остане докрай с жената, която си е избрал за другарка. Това са свещените връзки на брака. Който ги разваля, се излага на ударите на Божия гняв. Следователно ще поискаме магия първа степен. Тя не желае смъртта й?
Анриет се поколеба. Тази употреба на трето лице я караше да се чувства неловко. Не разбираше ясно на кого говори Шерюбин.
- Не желая физическата й смърт, искам да изчезне от живота ми.
- Така, така... - провлачи Шерюбин все така със затворени очи и разходи ръце по гърдите си, сякаш се масажираше.
- Ами... - измънка Анриет - какво точно означава магия първа степен?
- Ето какво, въпросната жена ще започне да се чувства силно отпаднала, няма да има желание за нищо, нито за секс, нито за торта с ягоди, нито за бъбрене, нито за игри с децата си. Ще залинее като откъснато цвете. Ще изгуби красотата си, живеца си, С една дума, бавно ще чезне, ще е обладана от мрачни, дори самоубийствени мисли. Откъснато цвете, по-точно от това не мога да се изразя...
Анриет се запита дали това не обясняваше пълния с хартиени цветя апартамент. По едно цвете на взета жертва.
- И мъжът ми ще се върне при мен?
- Досада и отвращение ще изпълни всичко около тази жена и освен ако не изпитва към нея някаква изключителна любов, по-силна от съдбата, той ще се отвърне от нея.
- Идеално - кимна Анриет, настръхнала под шапката си. - Искам го в добра форма, за да управлява предприятието и да печели пари.
- Значи него ще го предпазим... Трябва да ни донесе негова снимка.
Нови двайсет, налага се да идва повторно! Анриет стисна устни в презрителна гримаса.
- Има ли деца от тази жена?
- Да. Син.
- Тя иска ли да се заемем и с него?
Анриет се поколеба. Все пак ставаше въпрос за бебе.
- Не. На първо време искам да се освободя от нея...
- Отлично. Сега тя може да си тръгва. Искам да се концентрирам върху снимката. Ефектът ще е незабавен. Субектът ще чувства по-стоянна отпадналост, апатия, униние и ще изгуби желание за живот.
- Сигурна ли сте? Напълно сигурна?