Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Не знаех, че съм жив — прошепна Бенджамин.
После беше чул Марек да ги заплашва и осъзнал, че седи и се взира в ключа, стърчащ на стартера на автобуса. Без много да мисли какво прави, той се опитал да стартира двигателя, видял фаровете да се запалват и чул моторът да реве дрезгаво и яростно, когато дал газ направо срещу мястото, където смятал, че се намира Марек.
Бенджамин беше замълчал и няколко едри сълзи увиснаха върху миглите му.
След два дена в болницата на Умео, Бенджамин вече имаше достатъчно сили, за да може отново да ходи. Той придружи Ерик и Симоне да видят как е Юна Лина, който лежеше в следоперативното отделение. Беше получил доста сериозно нараняване в бедрото от ножицата, с която Марек беше го ударил, но триседмична почивка щеше вероятно да го възстанови напълно. Една красива жена с мека руса плитка седеше при него и четеше на глас от една книга, когато те влязоха. Тя се представи като Диса, стара приятелка на Юна.
— Ние членуваме в читателски клуб, така че трябва да се погрижа да не изостава — каза Диса с финландски акцент и затвори книгата.
Симоне видя, че тя чете Към фара на Вирджиния Улф.
— Пуснаха ме да живея в едно малко жилище на планинската спасителна служба — каза Диса и се усмихна.
— Ще получите полицейски ескорт от Арланда — каза Юна на Ерик.
Симоне и Ерик се опитаха да отклонят предложението. Чувстваха, че им е необходимо да останат сами със сина си и да не виждат повече никакви полицаи. Когато Бенджамин беше изписан при визитацията на четвъртия ден, Симоне веднага уреди самолетни билети за пътуването и след това отиде да вземе кафе. Но за първи път кафенето в болницата беше затворено. В стаята за отдих на пациентите имаше единствено поднос със сок от портокал и някакви курабийки. Тя излезе навън, за да намери някъде кафене, но всичко изглеждаше необичайно пусто и затворено. Над града се беше възцарило спокойствие. Тя се спря пред една железопътна линия и остана там, загледана в блестящите релси и снежеца, покрил траверсите и насипа отстрани. Далеч в тъмнината сякаш можеше да различи широката река Умеоелвен, набраздена от ивици бял лед и черна блестяща вода.
Едва сега напрежението в нея започна да се отпуска. Всичко свърши, помисли си тя. Бяха си върнали Бенджамин.
След като пристигнаха на летище Арланда, бяха видели полицейския ескорт на Юна Лина да ги очаква, а десетина търпеливи журналисти стояха готови с камери и микрофони. Без да разменят и дума, те се насочиха към друг изход, минаха зад тълпата и си взеха такси.
Сега те стоят нерешително пред хотел Биргер Ярл в Стокхолм, след което тръгват по улица Тулегатан, продължават по Оденгатан, спират се на ъгъла към Свеавеген и се оглеждат. Бенджамин е облечен с прекалено голямо спортно яке, което получи от полицейския отдел за намерени вещи, една плетена шапка — лапландски вариант за туристи, която Симоне му купи на летището, и чифт плетени ръкавици. Тази част на града — Вазастан, е пуста и безлюдна. Изглежда, всичко е затворено, станцията на метрото, автобусните спирки, полутъмните ресторанти, които отдъхват в строга тишина.
Ерик поглежда часовника си. Показва четири следобед. Една жена бърза нагоре по улица Оденгатан с голяма торба в ръцете.
— Коледа е — казва внезапно Симоне. — Днес е Коледа.
Бенджамин я поглежда изненадано.
— Това обяснява защо всички казват: Честита Коледа! — усмихнато казва Ерик.
— Какво ще правим? — пита Бенджамин.
— Ето там е отворено — казва Ерик.
— Коледна вечеря в Макдоналдс, какво ще кажете? — пита Симоне.
Започва да вали, ситен леденостуден дъжд ги кара да побързат към ресторанта, разположен съвсем близо под горичката на Обсерваторията. Грозно, ниско заведение, притиснато към земята под боядисаната в оранжево кръгла сграда на Библиотеката. Една жена на около шейсет години стои зад тезгяха. Няма никакви други посетители в ресторанта за хамбургери.