Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Юна кима и точно е на път да хапне парче студено пушена сьомга, когато се спира. Сега се сеща какво важно е разбрал от Лангефелт.
— Аня — казва той, — трябва ми един полицейски доклад.
Тя се кикоти.
— Но не и сега — казва тя.
— Тогава утре, но възможно най-рано.
— Какъв доклад?
— За нападение с телесна повреда. Лидия Еверш е била арестувана за нападение над дете на детска площадка.
Аня изважда химикалка и пише върху сметката пред нея.
— Утре е неделя, щях да спя до късно — недоволно казва тя.
— Ще пропуснеш спането.
— Ще танцуваш ли с мен тогава?
— Обещавам — прошепва Юна.
Карлос седи на стол до гардероба и спи. Петер и компанията му са отишли в града, за да продължат вечерта в заведението Кафе Опера. Юна и Аня са обещали да се погрижат Карлос да се прибере. Чакайки таксито, те излизат на студения въздух. Юна качва Аня на дансинга и я предупреждава за тънкия слой лед, който му се струва, че усеща върху дървения подиум под краката им.
Те танцуват и Юна тананика тихо.
— Ожени се за мен — прошепва Аня.
Юна не отговаря, мисли за Диса и тъжното й лице. Мисли за приятелството им през всички тези години, как е бил принуден да я разочарова. Аня се опитва да достигне ухото му и да го оближе, но той внимателно премества главата си малко настрани от нея.
— Юна — възкликва Аня. — Танцуваш толкова добре.
— Знам — прошепва той и я завърта.
Около тях мирише на огън и греяно вино, Аня се притиска все по-плътно до него и той си мисли, че ще бъде трудно да заведат Карлос до стоянката на такситата. Скоро трябва да тръгват към ескалатора.
В същия момент телефонът в джоба му звъни. Аня простенва от разочарование, когато той се отдръпва и отговаря:
— Юна Лина.
— Здравейте — казва притеснен глас. — Аз съм. Йоаким Самюелсон. Бяхте у нас по-рано днес…
— Да, знам кой сте — казва Юна.
Сеща се как зениците на Йоаким Самюелсон се бяха разширили, когато го попита за Лидия Еверш.
— Чудя се дали може да се видим — казва Йоаким Самюелсон. — Искам да ви разкажа нещо.
Юна поглежда часовника си. Часът е девет и половина.
— Може ли да се видим сега? — пита Йоаким и добавя без причина, че жена му и дъщеря му са заминали при родителите на жена му.
— Може — казва Юна. — Можете ли да дойдете до сградата на полицията, входа откъм улица Полхемсгатан, след четирийсет и пет минути?
— Да — казва Йоаким и звучи безкрайно уморено.
— Съжалявам, миличка — казва Юна на Аня, която стои и го чака по средата на дансинга. — Но няма да има повече танго тази вечер.
— Трябва да съжаляваш — навъсено отговаря тя.
— Не мога да пия повече — въздиша Карлос, когато започват да го водят надолу към ескалаторите и изхода.
— Не повръщай — рязко казва Аня, — защото тогава ще искам повишение.
— Аня, Аня — засегнато казва Карлос.
37.
Йоаким седи в бял мерцедес от другата страна на улицата, точно срещу входа на Държавното полицейско управление. Осветлението в колата е включено и лицето му изглежда уморено и самотно на слабата светлина. Когато Юна почуква на стъклото, той се стряска, като че ли е бил дълбоко потънал в мисли.
— Здравейте — казва той и отваря вратата. — Влезте и седнете.
Юна сяда на съседната седалка. Той чака. В колата се усеща слаба миризма на куче. На задната седалка е простряно космато одеяло.
— Знаете ли — казва Йоаким, — когато мисля за себе си, какъв бях, когато Йохан се роди, като че мисля за напълно непознат човек. Имах проблемно детство, бях в поправителен дом и приемно дете… Но когато срещнах Изабела, тогава се стегнах, започнах да уча сериозно. Дипломирах се като инженер същата година, в която се роди Йохан. Спомням си, че отидохме на почивка, никога преди не бях ходил на почивка, заминахме за Гърция и Йохан току-що се беше научил да ходи и…
Йоаким Самюелсон поклаща глава.
— Беше отдавна. Той много приличаше на мен… същите…
В колата става тихо. Един плъх, мокър и сив, тича, поклащайки се по тъмния тротоар покрай пълните с боклуци храсти.
— Какво искахте да ми разкажете? — пита Юна след малко.
Йоаким разтърква очите си.
— Сигурни ли сте, че Лидия Еверш е направила това? — пита той със слаб глас.