Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Доктор Лангефелт вече стои и чака на вратата, когато Юна стига до стаята му.
— От полицията ли сте? — риторично пита той и протяга широка, месеста ръка към Юна. Ръкостискането му е учудващо меко, може би най-мекото ръкостискане, което Юна е срещал.
Лицето на доктор Лангефелт не трепва, когато с пестеливо движение посочва вратата и казва:
— Заповядайте, влезте в кабинета ми.
Кабинетът на доктор Лангефелт е учудващо голям. Стените са покрити с тежки библиотеки, пълни с еднакви папки. В стаята няма никакви декоративни предмети, никакви картини или снимки. Единствената картина в стаята е детска рисунка, окачена на вратата. Рисунката представлява човече само с глава и крака, нарисувано със зелен и син пастел. Децата на тригодишна възраст обикновено рисуват хора по този начин. Направо от едно лице — с очи, нос и уста — излизат крака и ръце. Или може да се каже, че човечето няма тяло, или че главата е неговото тяло.
Доктор Лангефелт отива до бюрото си, което е почти изцяло покрито с купчини хартия. Той премества един старомоден телефон от стола за посетители и прави още едно сдържано движение към Юна, който го тълкува като покана да седне.
Докторът го поглежда замислено, лицето му е едро и набръчкано и има нещо безжизнено в чертите му, почти като че ли страда от лицева парализа.
— Благодаря, че ми отделихте време — казва Юна. — Все пак е почивен ден и…
— Знам за какво искате да ме питате — прекъсва го докторът. — Искате информация за Лидия Еверш. Моя пациентка.
Юна отваря уста, но докторът вдига ръка, за да го прекъсне.
— Предполагам, че сте чували за лекарска тайна и засекретена информация, свързана с болест — продължава Лангефелт, — и освен това…
— Познавам закона — прекъсва го Юна. — Ако разследваното престъпление би довело до повече от две години затвор…
— Да, да, да — казва Лангефелт.
Погледът на лекаря не е отбягващ, просто безжизнен.
— Разбира се, мога да ви извикам за разпит — благо казва Юна. — В този момент прокурорът подготвя заповедта за задържане на Лидия Еверш. Тогава, естествено, ще изискаме пациентския й картон.
Доктор Лангефелт удря пръстите си едни в други и облизва устните си.
— Точно така е — казва той. — Аз просто искам…
Той прави пауза.
— Просто искам да получа гаранция.
— Гаранция ли?
Лангефелт кима.
— Искам името ми да не бъде замесвано в това.
Юна среща погледа на Лангефелт и мигновено осъзнава, че тази безжизненост всъщност е прикрит страх.
— Не мога да обещая това — сухо казва той.
— А ако ви помоля?
— Аз съм упорит — казва Юна.
Докторът се обляга назад. Краищата на устата му леко потрепват. Това е единственият признак на притеснение или живот изобщо, който е показал досега.
— Какво искате да знаете? — пита той.
Юна се навежда напред и отговаря:
— Всичко, винаги искам да знам всичко.
Един час по-късно Юна Лина излиза от кабинета на доктора. Хвърля бърз поглед към отсрещния коридор, но жената в дългата рокля я няма и когато бързо слиза по каменното стълбище, той забелязва, че навън е станало съвсем тъмно, паркът и решетките с увивни растения не се виждат изобщо.
Момичето на рецепцията очевидно си е тръгнало. Няма никой и външната врата е заключена. В цялата сграда е напълно тихо, въпреки че Юна знае, че в клиниката има стотина пациенти. Когато отново влиза в колата си, той потръпва и излиза от големия паркинг пред клиниката.
Нещо го притеснява и му убягва. Опитва се да се сети за момента, в който започна да го притеснява.
Докторът беше извадил една папка, същата като всички други папки по рафтовете. Беше почукал леко върху нея и бе казал:
— Ето я.
Снимката на Лидия показваше доста красива жена със среднодълга, боядисана с къна коса и странно усмихващ се поглед: някакъв бяс изникваше изпод умоляващата повърхност.
Първия път, когато Лидия е била приета за лечение, е била само на десет години. Причината за задържането била, че убила малкия си брат, Каспер Еверш. Една неделя разбила главата му с дървен бастун. На доктора обяснила, че майка й я накарала да възпитава брат си. Каспер бил отговорност на Лидия, когато майката работела или спяла; да го наказва, било нейна задача.