Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Когато Бенджамин с помощта на Ерик се беше промъкнал горе на покрива на автобуса, той чу втория изстрел. Беше се подхлъзнал и за малко щеше да падне във водата. В същия миг бе видял Симоне на ръба на голямата дупка в леда. Тя беше му извикала, че автобусът потъва и той трябва да се прехвърли на леда. Бенджамин видя спасителния пояс в черната разлюляна вода зад автобуса и скочи. Беше го хванал, нахлузи го върху себе си и заплува към ръба. Симоне легна на леда и пропълзя напред до ръба на дупката. Тя го достигна, изтегли го за пояса, отведе го малко по-настрани от дупката. Свали си якето и го уви около него, прегърна го силно и му каза, че един хеликоптер вече идва към тях.
— Татко остана там — заплака Бенджамин.
Автобусът изчезна с трещене надолу под водата и стана тъмно. Разплискаха се неспокойни вълни, чуваше се бълбукане на големи въздушни мехури. Симоне беше се изправила и видя как ледените блокове се успокоиха върху раздвижилата се вода.
Тя се свлече и силно притисна Бенджамин до себе си, когато изведнъж тялото му потрепери. Той беше изтръгнат от ръцете й, опита се да се задържи, но се хлъзна и падна. Въжето на спасителния пояс се опъваше през леда и стигаше до водата. Бенджамин беше повлечен към дупката в леда. Той се съпротивляваше, босите му крака се пързаляха и крещеше. Симоне го хвана и заедно двамата се хлъзгаха към водата.
— Това е татко — извика Бенджамин. — Беше си сложил въжето около кръста!
Лицето на Симоне беше станало твърдо и непоколебимо. Беше хванала спасителния пояс, изви и двете си ръце около него и заби петите си в леда. Бенджамин изкривяваше лице от болка, докато се хлъзгаха все по-близо до ледената дупка. Въжето беше толкова силно опънато, че един глух звук се чуваше, когато се триеше по ръба на леда. Внезапно борбата с тегленето се обърна: въжето продължаваше да бъде опънато, но те можеха да се издърпат назад и да се отдалечат от дупката. След това вече нямаше почти никаква съпротива. Бяха изтеглили Ерик през пролуката на покрива и сега той изплуваше бързо към повърхността. Няколко секунди по-късно Симоне можа да го изтегли върху леда. Там той лежеше по лице и дишаше, докато едно червено петно се разширяваше под него.
Когато полицията и линейката бяха пристигнали до къщата на Юси, откриха Юна да лежи в снега с временна превръзка, притискаща бедрото му, до крещящия и виещ от болки Марек. Замръзналият посинял труп на Юси седеше с брадвата в гърдите пред стълбата на входа. Полицията и планинските спасители бяха открили още един оцелял в къщата. Това беше Анбрит, приятелката на Юси, която се беше скрила в гардероба на спалнята. Тя кървеше и се беше сгушила зад висящите дрехи като дете. Персоналът на линейката беше я изнесъл на носилка до чакащия хеликоптер за спешно лечение по време на транспортирането.
Два дена по-късно гмуркачи от спасителната служба се спуснаха в дупката в леда, за да извадят тялото на Лидия. На шестдесет и четири метра дълбочина автобусът стоеше върху шестте си колела, като че просто беше спрял на спирка, за да качи пътници. Един водолаз влезе през предната врата и освети наоколо с фенер по празните седалки. Пушката лежеше на пода далеч назад на пътеката на автобуса. Едва когато водолазът насочи светлината нагоре, той видя Лидия. Беше изплавала нагоре и стоеше притисната с гръб към покрива на автобуса, а ръцете и главата й висяха надолу. Кожата на лицето вече беше се размекнала и беше започнала да се разпада. Червената коса се стелеше меко от движенията на водата, устата й беше спокойна, а очите затворени, все едно че беше заспала.
Бенджамин нямаше никаква представа къде се бе намирал през първото денонощие след отвличането. Възможно беше Лидия да го е държала в къщата си или при Марек, но той беше толкова замаян от упойващите средства, които му инжектираха, че не беше разбрал точно какво се случва. Може би му бяха слагали инжекции всеки път, когато е започвал да се събужда. Първите денонощия бяха пълен мрак и му се губеха.
Беше дошъл в съзнание в колата по пътя на север, намерил беше мобилния си телефон и успя да се обади на Ерик, преди да го разкрият. Сигурно бяха чули гласа му от колата.
След това се заредиха дългите кошмарни дни. Всъщност това беше единственото, което Ерик и Симоне успяха да изкопчат от Бенджамин. Те не разбраха повече от това, че той е бил принуден да лежи на пода в къщата на Юси с нашийник на шията. Ако се съдеше по състоянието му, когато пристигнаха в болницата, не бяха му давали храна и вода в продължение на няколко дни. Единият му крак беше с измръзване, но щеше да се възстанови. Избягал с помощта на Юси и Анбрит, разказа той и след това замълча. По-късно Бенджамин продължи да обяснява как Юси го е спасил, като се е опитал да се обади у дома, и как той е побягнал навън по снега и чул Анбрит да крещи, когато Лидия й отрязала носа. Бенджамин се шмугнал между старите автомобили и се промъкнал през отворения прозорец в един от покритите със сняг автобуси. Там той открил няколко черги и едно мухлясало одеяло, които най-вероятно го бяха спасили да не измръзне до смърт. Беше заспал там вътре, свит на седалката на шофьора. Събудил се няколко часа по-късно, чувайки гласовете на майка си и баща си.