Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Като гледах колко объркани и влудени са Микон и Дорией, започнах да подозирам, че всичко това не се дължи само на виното. Помислих, че може би не съзнавам и собствената си лудост. Може би сетивата ми наистина бяха объркани по волята на богинята и аз не можех да разсъждавам трезво, а преувеличавах усещанията си.
И все пак поне хаосът в града беше истински. Повечето хора се запътиха към храма, влачейки или носейки плачещи деца. Никой не ни обръщаше внимание. Богати и бедни, търговци и пастири, свободни граждани и роби — всички бяха извънредно възбудени и разговаряха оживено, прекъсвайки се взаимно.
— Ако все още можем да разсъждаваме — обади се Танаквил, — би трябвало да си съберем тихомълком нещата, да оседлаем магаретата и конете, да оставим прощални дарове на собственика на тази къща и да напуснем незабавно Ерикс. Аз и ти, Турмс, знаем най-добре каква беше причината за страшното нещастие, което сполетя града. Но ако мине малко време, жителите на града, а още повече жреците на храма, ще се досетят също за това.
В думите й имаше много смисъл, но като гледах Арсиное, меките й устни и лъчезарните й очи, разбрах, че не мога да се откажа от нея.
Заявих дръзко:
— Да, ние ще си тръгнем, но ти, Арсиное, трябва да потеглиш с нас на път.
Приятелите ми изгледаха учудени жрицата, а след това и мен, но аз побързах да прибавя:
— Вземи дрехите на Аура и приеми нейното лице. Всичко, което се случи, беше предначертано от боговете. Останките на Аура ще те заменят в храма, а в цялата тази суматоха из града няма да ни е трудно да те изведем от него.
Думите ми изумиха Арсиное. Тя смръщи вежди и възрази:
— Сам не знаеш какво говориш, Турмс! Ти си мъж и при това си ми чужд. Как бих могла да ти се доверя, без да те разбирам и без да те познавам? Аз съм жрица на Афродита от Ерикс и имам високо положение. Не всяка жена може да се сдобие с толкова високо място като моето. А ти ми предлагаш да се откажа от разкошния си живот, от скъпоценностите и богатите одежди на богинята, само за да те последвам като просякиня и само защото, измъчена от дългата зима, се поддадох на слабостта си?! Да, аз наистина трябва да се боя от теб, да избягвам силата, която притежаваш и която ме направи тъй безпомощна пред теб! — Тя докосна умоляващо ръката ми: — О, Турмс, не ме гледай с упрек с тези твои бадемовидни очи! Знаеш как гасна по теб, как въздишам! Но скоро ще дойде богинята, ще настъпят пролетните празници и веселието ще ми помогне да те забравя. Бъди благоразумен и не ми разбивай сърцето, като ми предлагаш това, което така или иначе не мога да изпълня.
Чувствайки, че главата ми се тресе от ярост, аз казах:
— Но ти преди малко се кълнеше в името на богинята, че не можеш да живееш без мен!
Арсиное ме погледна разстроена, тропна с крак и наведе глава.
— Преди малко си е преди малко — каза тя, — а сега си е сега. Тогава наистина мислех така и не те лъжех. И сама не разбирам как можах да се влюбя толкова много в теб. Но сега всичко изглежда както преди и няма нужда да го разкрасяваме. Дори взе да ме боли главата, да ми парят очите и нещо натежа в гърдите ми. О, богове, от дръзкото ти предложение ми прилоша.
Танаквил се намеси:
— Нима не разбираш, безумецо! Та тя е робиня на богинята. Ако я отвлечеш от храма, целият Ерикс ще ни погне по петите.
Микон допълни:
— Точно така, Турмс. Не зная за какво става дума, но недей да се намесваш в божествени неща. Не си дори посветен.
Заповядах му да си затвори устата и се обърнах към Арсиное:
— Робиня ли си или си свободна?
Тя не посмя да ме погледне в очите, а само промълви:
— Какво значение има това? Ще ме презреш ли, ако съм робиня?
Изпитах отчаяние, но казах:
— Има голямо значение дали си родена робиня или дали си била продадена в робство, когато си била дете. Освен това, човек, дори да е роден роб или робиня, може да получи свободата си, ако се отдаде на някой от боговете и ако бъде признат за жрец или жрица.