Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Прости ми, целомъдрена жено, и ми помогни да почистя дрехата си!
— Да отидем вътре — предложи Танаквил.
Тя заведе Арсиное в спалнята си, където вече ни чакаха топла вода и кърпи, тъй че и аз можах да се измия. След като добихме приличен вид, ние отхвърлихме всякакви церемонии и се разсмяхме дружно и тримата.
Танаквил избърса сълзите, които се търкаляха по бузите й от смеха, и каза:
— Нима не ти казах, Турмс, че тази жена е най-голямата развратница, която познавам? И все пак бях потресена до дъното на душата си, когато я слушах как стене в обятията ти. Ала не съм сигурна дали не се преструва, за да те подлъже и омае? Никога не вярвай на жените, Турмс! Тялото на жената мами също както очите и езика й.
Арсиное възрази с мила усмивка:
— О, Турмс, не вярвай на тази завистлива жена. Ти сам усети как затрепери под нозете ни земята и чу как стенеха подземните недра!
Докато говореше, тя се гледаше в бронзовото огледало на Танаквил и изтриваше от страните си помадите. Преди малко тръпнеше от страст в обятията ми, а сега ми приличаше на малко девойче, макар очите й все още да блестяха от преживяното наслаждение.
— Лицето ти отново е друго, Арсиное — казах аз. — Но това навярно е най-истинското ти лице. Не го крий повече от мен.
Тя тръсна глава и косите й се разпиляха по раменете й. Пищни руси коси, те падаха на меки златисти вълни като морска пяна. Известно време тя се гледа в огледалото, мръщейки нос. На красивото й лице се отразяваха мислите й. Изпитах ревност към огледалото и сложих ръка на голото рамо на Арсиное, опитах се да обърна лицето й към себе си. Но жрицата остави огледалото на масичката и скри лице в дланите си.
— В името на богинята! — извика удивено Танаквил. — Кълна се, тя се изчерви само защото я докосна! Нима наистина сте се влюбили? Не, не ми се вярва… Но сега разбирам, Турмс, защо се разхождаше тъй тайнствено из дома и се усмихваше така загадъчно. Богинята те е омагьосала.
— Танаквил — помолих я аз, — може би ще отидеш и ще донесеш нещо за хапване и пиене, както обеща? В момента, така или иначе, не те разбирам добре.
Тя заклати глава като кълвяща зърна кокошка и сама се засмя на себе си. После каза:
— Пуснете резето на вратата, за да мога да почукам, преди да вляза.
Едва си тръгна, и ние с Арсиное се загледахме така, сякаш всеки искаше да изпие другия. Жрицата пребледня, зениците й се разшириха и заприличаха на тъмни звезди. Протегнах ръце към нея, но тя махна с ръка и прошепна:
— Не, не идвай!
Ала страстта кипеше в мен и аз реших да не послушам думите й. Напротив, чувствайки съпротивата й, усещах, че тя постепенно ще се покори на волята ми, и това усилваше наслаждението ми до безкрайност. Буреносният западен вятър се усилваше и блъскаше по стените, сякаш искаше да нахлуе при нас. Покривът се тресеше страховито, а през пролуките на прозорците духаше силно. Струваше ми се, сякаш се носим на страшен облак в сърцето на бурята.
Когато най-накрая паднахме безсилни на ложето, Арсиное отпусна глава на гърдите ми и каза:
— Толкова красиво и толкова ужасно никога не ме е любил никой друг мъж!
— Арсиное — проговорих аз, — колко си загадъчна и колко си… непорочна! Колкото и да се докосвам до теб, ти винаги си оставаш за мен като недокосната.
Вятърът тресеше вратите и прозорците. От улицата се дочуха викове за помощ, детски плач и мучене на животни. Ние се гледахме и аз не пусках ръцете й.
— Чувствам се така, сякаш съм изпила отровно омайно питие — рече тя. — Черни сенки преминават пред очите ми, нозете ми и ръцете ми са се сковали. Когато ме гледаш, струва ми се, че ще умра.
— Арсиное — отвърнах аз, — по-рано никога не се плашех от бъдещето. С интерес и нетърпение бързах към него. Но сега ме е страх и се боя не за себе си, а за теб.
Арсиное прошепна:
— Богинята живее в мен и често се явява чрез мен, иначе не би могло да ми се случи нищо подобно. Внимателно се вслушвам в себе си, усещам горещите вълни в тялото си и изпитвам такова блаженство, което биха могли да усетят само безсмъртните. Богинята непременно ще ни пази. А ако не ни пази, аз ще престана да вярвам в нея…
Дочухме почукване на вратата. Когато я открехнах, вътре влезе Танаквил със стомничка вино под мишница и две купи с храна в ръцете.
— Безсрамници — каза тя, — не се ли боите поне от гнева на бурята? Вятърът събаря покривите на къщите, някъде паднаха стени, много хора са наранени. Посейдон разклати планината и морето се разбушува страховито. Не знам вие как се чувствате, но аз непременно трябва да си пийна малко вино за кураж.