Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Терън кимна, макар и с объркана физиономия, а джуджето изръмжа нещо, което и двамата не можаха да чуят.
- А урокът ми? - попита фермерът.
- Шегуваш ли се? Не виждам смисъл от него, при положение, че и двамата заминавате утре.
- Зает си с нещо друго ли? Пък и пътят е опасен и не би ми навредило да науча някой и друг трик. Или това е твоят начин да намекнеш, че вече ще ми искаш пари?
- Не - Ейдриън му махна с ръка. - Вземай тоягите.
По обед слънцето напичаше здравата, а и Ейдриън се беше вече изпотил от тренировката с Терън, който напредваше бързо. Магнус седеше на обърната кофа и ги наблюдаваше с интерес. Ейдриън обясняваше правилната форма, как да се изпълняват правилно намушкващите удари и захватите, което бе трудно с дръжки от гребла.
- Ако хванеш меча с две ръце, жертваш обхват и подвижност, но пък придобиваш огромна сила на удара. Добрият боец знае кога да премине на двуръчен захват и обратно. Ако се защитаваш срещу някой с по-дълъг досег, по-добре е да използваш една ръка, но ако трябва да забиеш меча си в тежка броня - приемайки, че не носиш щит в другата ръка -хвани дръжката с две ръце и нанеси удар. Не забравяй да крещиш, дока-то го правиш, както те бях учил. Вложи цялата си сила в удара. Солиден нагръдник няма да спре мушкащ удар с меч, защото не това е предназначението му. Бронята предпазва срещу разсичане или подхлъзва върха на острието, не му позволявайки да намушка. Затова професионалните бойци носят гладки, неукрасени брони. Принцовете и херцозите се разхождат важно-важно с украсени нагръдници и тънка метална броня с тежка гравировка, което си е все едно да си затворен в смъртоносен капан. Но те в действителност не се бият, рицарите го вършат вместо тях. Тяхната цел е просто да изглеждат красиви. Та когато намушкваш, идеята е да се целиш в гънка, вдлъбнатина или сглобка в бронята, която ще захване острието. Мишниците са идеални цели, както и подносният предпазител. Забий четирифутов меч в него и няма защо да се притесняваш за контраатака.
- Как очакваш да научиш бедния човек на каквото и да било без мечове?
Двамата се обърнаха и видяха Моувин Пикъринг да се приближава, облечен в семпла синя туника. Спретнатият лорд от Галилин бе изчезнал, вместо това приличаше много на момчето, видяно за пръв път от Ейдри-ън в Дрондил Филдс. В ръцете си носеше два меча, а на гръб бе преметнал два малки кръгли щита.
- Видях ви от стената и си помислих, че тези могат да ви свършат работа - каза, докато подаваше меч и щит на Терън, който ги прие непохватно. - Това са резервните ни оръжия.
Терън изгледа младежа подозрително, сетне се обърна към Ейдриън.
- Давай - каза му боецът, обърсвайки потта от челото си с ръкав. -Той е прав, трябва да усетиш истински меч.
Терън изглеждаше объркан как точно да държи щита и Моувин започна да го напътства, показвайки му къде да промуши ръка под кожените дръжки.
- Виждаш ли, Ейдриън? Помага да покажеш на ученика си как да държи истински щит. Освен ако не очакваш, че ще прекарва времето си във войни с кленови дървета. Впрочем къде са оръжията ти?
Ейдриън изглеждаше смутен:
- Загубих ги.
- Не носеше ли достатъчно за петима?
- Имах тежка седмица.
- А ти кой си? - Моувин попита джуджето.
Ейдриън започна да отговаря, сетне спря. Олрик вероятно бе казал на Моувин за джуджето-кралеубиец:
- Той? Никой.
- Добре... - Моувин се изсмя, сетне помахна: - Радвам се да се запознаем, господин Никой - приседна на ръба на кладенеца и скръсти ръце. - Давай, покажи ми какво те е научил.
Ейдриън и Терън възобновиха борбата, макар и по-внимателно, за-щото остриетата правеха фермера леко нервен. Той скоро се обърка и намръщено се обърна към Моувин:
- Теб бива ли те с тез неща?
Младежът изненадано повдигна вежди:
- Но любезни ми господине, не бяхме ли вече представени един на друг? Аз съм Моувин Пикъринг - ухили се широко.
Терън сви объркано очи, погледна косо към Ейдриън, който не каза нищо и отново върна поглед на момчето:
- Попитах те дали можеш да въртиш меч, синко, не как се зовеш.
- Но аз. няма значение. Да, обучен съм в изкуството на фехтовката.
- Е, а аз прекарах целия си живот по фермите или в не по-големи от това села и никога не съм виждал как хората се бият с остриета. Та може да помогне, ако видя какво се очаква да направя, нали знаеш, как да се бия правилно.
- Искаш демонстрация?
Терън кимна:
- Няма как да знам дали Ейдриън е добър.
- Хубаво - каза Моувин, свивайки пръсти и тръскайки ръце, докато се приближаваше. На лицето си имаше широка усмивка, като че току-що е бил поканен от Терън да играе любимата си игра.