Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
- Да направя какво? - раздразнено попита Ройс. - Ако знаех как, мислиш ли, че досега не бих я отворил?
- Точно това е. Не мисли. Спри да бъдеш крадец. Просто отвори вратата.
Ройс измери с очи магьосника.
- Добре - каза, докато притискаше длан към каменната стена, сетне я дръпна рязко с шокирано изражение.
Лицето на Есрахаддон изразяваше чисто наслаждение.
- Знаех си - каза магьосникът.
- Какво си знаел? Какво стана? - попита Ейдриън.
- Просто натиснах - Ройс се изсмя на нелепостта.
-И?
- Какво имаш предвид с това „ и “? - запита Ройс, сочейки към стената.
- И какво стана? Защо се усмихваш? - Ейдриън внимателно изследваше стената за нещо пропуснато, малка дупка, дръжчица, ключалка, но не видя нищо. Изглеждаше по същия начин.
- Отвори се - каза Ройс.
Ейдриън и джуджето се взираха объркани в Ройс.
- Какво имаш предвид?
Ройс погледна през рамо, като че това щеше да направи всичко ясно.
- Да не сте ослепели и двамата? Вратата е широко отворена. Вижда се коридор, който...
- Те не могат да го видят - прекъсна го магьосника.
Ройс премести поглед от магьосника към Ейдриън.
- Не виждаш, че вратата е широко отворена? Не виждаш огромната двойна триетажна врата?
Ейдриън поклати глава:
- Изглежда както и преди малко.
Магнус кимна в съгласие.
- Не могат да видят, защото не могат да влязат - обясни магьосникът. Ейдриън видя Ройс да поглежда нагоре, следвайки погледа на магьосника и очите на крадеца се разшириха.
- Какво? - запита Ейдриън.
- Елфическа магия. Предназначена е да не позволява на враговете да прекрачат отвъд тези стени. Виждат само солиден камък. За тях входът е затворен.
- Ти можеш да го видиш? - Ройс запита Есрахаддон.
- О, да, без проблеми.
- Тогава защо ние двамата го виждаме, а те - не?
- Вече ти казах, това е магия, предназначена да държи враговете на разстояние. Бях поканен в тази кула преди деветстотин години. Бе изоставена моментално след посещението, така че надали е имало някой, който да отмени разрешението - погледна към това, което за Ейдриън все още представляваше стена от камък. - Не мисля, че бих могъл да отворя вратата, дори и да имах ръце. Затова имах нужда от теб.
- Мен? - каза Ройс, сетне внезапно озарение промени чертите му и той се взря в магьосника пред себе си. - Значи знаеше?
- Какъв магьосник бих бил иначе?
Ройс засрамено се взря в краката си, сетне бавно се извъртя, за да погледне внимателно към Ейдриън, който се усмихваше.
-И ти ли знаеш?
- Наистина ли си мислеше, че след всички тези години съвместна работа няма да разбера? Малко е очевидно.
- Никога не си казвал нищо.
- Сметнах, че не искаш да говориш за това. Ти стриктно си пазиш миналото, друже; има много врати, на които не бих почукал. Имаше моменти, в които се чудех дали ти самият знаеш.
- Какво да е знаел? Какво става? - любопитстваше Магнус.
- Нищо, което да те засяга - каза му Ейдриън. - Но това означава, че пътищата ни сега се разделят, нали? Ние не можем да влезем и мога да ви кажа, че не горя от желание да стоя тук на прага, чакайки хвъркатия домопритежател да се прибере.
- Вие се върнете - каза им Есрахаддон. - Ройс и аз ще продължим сами.
- Колко време ще отнеме това? - попита Ейдриън.
- Няколко часа, вероятно ден - отвърна чародеят.
- Надявах се да свършим преди да се е върнало - рече Ройс.
- Не е възможно. Пък и това надали ще е проблем точно за теб. Убеден съм, че и друг път си крал в присъствието на стопанина.
- Не и когато той може да ме глътне на един залък.
- Значи трябва да сме още по-тихи, нали?
10
Изгубени мечове
- Струва ми се, че миналата нощ протече добре - заяви епископ Сал-дур, докато си отрязваше парче сирене за закуска. Седеше на масата за пиршества в голямата зала на имението в компанията на архиепископ Га-лиен, страж Луис Гай и лорд Ръфъс. Високият катедрален таван от дъски не допринасяше особено за разсейването на мрачната, депресираща атмосфера, породена от липсата на светлина. Цялата къща имаше само няколко прозореца, което пораждаше в Салдур усещането, че се намира в животинска бърлога, дупката на някой бобър или бекасина. Мисълта, че тази мизерна колиба ще стане свидетел на раждането на Новата империя, бе леко разочароваща, но той бе прагматичен човек. Методът не бе от значение, важно бе само постижението. Или работи, или не. Естетиката винаги можеше да бъде добавена впоследствие.