Авемпарта

Нифронският рицар продължаваше да впечатлява Салдур. Той бе меч, въплътен в човешка форма: остър, целенасочен, режещ и също тъй елегантен на вид. Винаги стоеше изправен, с отметнати назад рамене, вдигната брадичка, фиксирани право в целта очи, лицето му носеше изсечена маска на съперничество, предизвиквайки, дори молейки някой достатъчно глупав да се осмели да го провокира. Дори и след прекараните в пустошта дни, нито конец по него не бе в безпорядък. Той бе образец на църквата, замразена форма на идеала.

- Само?

- След като петият бе разкъсан на две, нямаше много желаещи да пристъпят напред и докато се колебаеха, звярът отлетя.

- Пет смъртни случая достатъчни ли са, за да докажат неуязвимостта на чудовището? - запита Галиен, докато ги гледаше.

- Не, но е вероятно да нямаме друг избор. След миналата нощ, не съм сигурен дали ще има още доброволци - отвърна Гай. - От предишният ентусиазъм няма и следа.

- А ти ще бъдеш ли готов, лорд Ръфъс? Ако никой друг не пристъпи напред? - запита архиепископът, обръщайки се към грубия воин в края на масата.

Лорд Ръфъс вдигна очи. Той се наслаждаваше на блюдото, обработвайки овчи бут, който сипеше мас по рошавата му брада. Очите му ги изгледаха изпод рунтавите червени вежди. Изплю парченце кокал.

- Зависи - изръмжа. - Мечът, който джуджето направи, може ли да пробие кожата на зверчето?

- Накарахме библиотекарите си да сравнят работата на джуджето с древните записи - отвърна Салдур. - Гравировката съвпада напълно с тези от предишните оръжия, използвани за убийството на подобни зверове.

- Ако не може да я среже, ще го утрепя - Ръфъс се ухили мазно. -Просто бъдете готови да ме коронясате за император - напълни уста с нова хапка.

На Салдур бе трудно да повярва, че патриархът е избрал този простак да бъде император. Ако Гай бе меч, то Ръфъс беше чук - тъп инструмент за еднообразна работа. Като жител на Трент, той щеше да осигури лоялността на непокорните северни кралства, които най-вероятно не можеха да бъдат спечелени по друг начин. Това лесно щеше да удвои силата им. Сетне идваше известността му, която се простираше сред Аврин и Калис. Това щеше да намали протестите срещу него. Фактът, че бе известен воин, щеше да му е от полза в първоначалното укрепване и смазването на евентуална съпротива от националистите. Проблемът според Салдур бе, че Ръфъс - суров, безразсъден глупак - бе не само войник по душа, но и по ум. Решаваше всеки възникнал проблем с пребиването му до смърт. Контролирането му щеше да бъде трудно, но нямаше смисъл да мисли за администрирането на империята, преди тя още да бъде основана. Първо трябваше да я създадат, а сетне да се притесняват за качеството на императора. Ако Ръфъс започнеше да създава затруднения, трябваше само да се уверят, че има син и веднъж въпросният син попаднал в техните грижи, червенокосият грубиян щеше да напусне света предсрочно.