Авемпарта

- Есрахаддон! - изсъска Гай. - Къде е змията?

Внезапната реакция на стража стресна дякон Томас, който отстъпи крачка назад.

- Ах, ами не знам, идва и си отива, макар да си спомням, че се навърташе доста около селото, когато пристигнаха двамата странници.

- Странници? - поинтересува се Гай.

- Приятели на семейство Ууд, ако не се лъжа. Или поне пристигнаха с Тракия и прекараха доста време с нея и баща й. Откакто са тук, Есра прекарва по-голямата част от времето си с по-мълчаливия от тях - май му казват Ройс.

- Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър, двамата крадци, измъкнали магьосника от Гутария, са тук заедно с Есрахаддон? - Салдур и Галиен кимнаха в отговор на стражовото питане.

-Любопитно, нали? - коментира архиепископът. - Може би сме направили грешка, насочвайки вниманието си върху Ариста. Изглежда старият магьосник се е доверил на крадците. Въпросът е защо са тук? Не може да е съвпадение, че се появява в това затънтено селце по същото време, когато предстои коронацията на новия император.

- Няма как да знае плановете ни - каза му Гай.

- Той е магьосник, а тях ги бива в откриването на неща. Независимо от това, опитай се да разбереш какво е намислил.

- Но не забравяй да стоиш настрана - добави Салдур. - Не искаме да впримчим лисицата преди да ни е отвела до леговището си.

* * *

Ейдриън сгъна одеялото на два пъти по дължина, сетне го нави плътно и го пристегна с две кожени каишки. Бе подредил цялото останало им оборудване на спретнати купчинки по земята. Все още разполагаха с всички принадлежности за лагеруване, храна и зоб. Ройс имаше седло, юзди и дисаги, но Ейдриън бе изгубил своите заедно с оръжията си при изчезването на Мили. Щеше да е невъзможно да носят целия товар само с един кон и същевременно да го яздят. Щяха да натоварят Мишка и вървят пеша до дома.

- Ето къде си.

Ейдриън вдигна очи и видя Терън да се задава откъм Ботуикови, отправил се към кладенеца с празна кофа в ръка.

- Снощи не те видях. Притеснявах се да не ти се е случило нещо.

- Изглежда всички са извадили късмет тази нощ - каза Ейдриън.

- Всички в селото - да. Но ония в замъка не ще да са се справили толкова добре. Чухме много писъци и викове, а и тази сутрин не празнуваха. Чини ми се, че планът им да утрепят звяра не е протекъл както ще да са се надявали - фермерът плъзна поглед по екипировката. - Стягаме багажа, а? Значи и вие тръгвате?

- Не виждам защо да не го сторим. Вече нищо не ни задържа тук. Как е Тракия?

- Добре е, среща се с благородници. Вече може да ходи без проблем, а главоболието е почти отшумяло. Ще тръгнем утре сутринта, предполагам.

- Радвам се да го чуя - каза Ейдриън.

- Кой е приятелят ти? - Терън посочи с жест джуджето, седнало няколко фута настрани в сянката на топола.

- А, да. Терън, запознай се с Магнус. Той е по-скоро познат, отколко-то приятел - замисли се над думите си и добави: - Всъщност е по-скоро враг, когото наглеждам.