Авемпарта
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-08-0
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Проблемът е чудовището. Отговорът са двама крадци.
Когато мизерстваща млада жена наема Ройс и Ейдриън да спасят далечното й селце от среднощни нападения, двамата отново биват заплетени в делата на магьосника Есрахаддон. Докато Ройс се мъчи да разгадае тайните на древна елфическа кула, Ейдриън се опитва да организира селяните в отпор срещу тайнствения убиец. Отново започналото като обикновена кражба на меч поставя двойката крадци в центъра на огнена буря — ала този път изходът може да реши съдбата на Елан.
Продължиха да обикалят и вятърът се появи отново. Свиреше в ушите им и затрудняваше стъпките им. Влажните дрехи не им позволяваха да се стоплят, независимо от упоритото движение. Над тях кулата все още се издигаше високо към нощното небе и всички почувстваха внезапно усещане за неудовлетвореност, когато достигнаха пореден мост, водещ към солидна стена.
Ейдриън гледаше как Ройс въздъхва разочаровано, докато се вторач-ва в задънената улица.
- Струва ми се каза, че имало врата - обърна се Ройс към чародея.
- Имало е и още има.
Ейдриън не виждаше такава. Забеляза бледите очертания на рамка, изрязани в стената пред тях, но тя бе монолитен камък.
Ройс изкриви лице:
- Още един невидим каменен портал?
- Не си губи времето - каза му Магнус. - Никога няма да го отвориш. Довери ми се, аз съм джудже. Прекарах часове, опитвайки се да вляза - и нищо. Камъкът е омагьосан и непробиваем. Преминаването на реката е детска игра в сравнение с отварянето на тази врата.
Ройс се обърна към джуджето с объркан поглед:
- Бил си тук? Опитвал си се да влезеш в кулата. Защо?
- Казах ти, изпълнявах задача за църквата.
- Каза, че си изковавал меч за лорд Ръфъс.
- Да, но архиепископът не искаше какъв да е меч. Настояваше за изработката на елфически меч. Даде ми купчина стари графики, по които да се ръководя. Бяха много добри, съдържаха описание на нужните материали и пропорциите, но не е същото като да разгледаш оригинала - джуджето задържа погледа си върху Ройс многозначително. - Бе ми казано, че други подобни мечове могат да бъдат намерени в кулата. Дойдох тук и прекарах цял ден в катерене насам-натам, но така и не открих начин да вляза. Няма врати и прозорци, само неща като това.
- Направеният от теб меч - каза Есрахаддон, - имаше ли нещо изг-равирано на острието?
- Да - отвърна Магнус. - Изрично настояваха гравировката да бъде същата като на схемите.
- Това е - промърмори Есрахаддон. - Църквата не е тук заради мен, нито в търсене на наследника; те са тук, за да си направят наследник.
- Да си направят наследник? Не схващам - каза Ейдриън. - Мислех, че го искат мъртъв.
- Така е, но ще си направят марионетка. Този Ръфъс е избран да заеме мястото на истинския наследник. Според легендите само някой, в чи-ито вени тече кръвта на Новрон, може да убие гиларабрин. Ще използват смъртта на чудовището като неопровержимо доказателство, че тяхното момче е истинският наследник. Това не само ще им позволи по легален начин да налагат волята си над кралете, но и ще осуети опитите ми да възстановя реалния владетел. Кой ще повярва на стар маг-беглец, кога-то тяхното момче е убило гиларабрин? Ще оставят неколцина кьопчовци да се бият със звяра и да умрат, показвайки неуязвимостта му. Тогава ще се появи Ръфъс и с изгравирания меч ще убие чудовището, ставайки император. Криейки се зад него, църквата ще завземе властта и възстанови старата империя. Отличен ход, трябва да кажа. Признавам, че не го очаквах.
- Някои крале може да не са съгласни с този развой на събитията -отвърна Ейдриън.
- Те знаят това, точно както и ти. Убеден съм, че имат план и за този проблем.
- Значи все още трябва да влезем вътре? - запита Ейдриън.
- О, да - отвърна магьосникът, - сега дори повече от всякога - той се изкикоти. - Само си представете какво би станало, ако някой друг претендент убие звяра преди техния Ръфъс.
Джуджето изсумтя:
- Ба! Казах ви, няма начин да преминете през вратата. Това е солиден камък.
Магьосникът погледна арката още веднъж.
- Отвори я, Ройс.
Ройс изглеждаше скептичен:
- Да отворя какво? Това е стена. Няма дръжка, ключалка, дори печат. Някой да има скъпоценен камък?
- Това не е скъпоценна ключалка - обясни магьосникът.
- Съгласен съм, а аз би трябвало да знам - каза им Магнус.
- Все пак опитай - настоя магьосникът, взирайки се в Ройс. - Затова те доведох тук, не помниш ли?
Ройс оглеждаше стената пред себе си и свъси вежди:
-Как?
- Използвай инстинктите си. Ти отвори вратата на моя затвор, а тя също нямаше дръжка.
- Извадих късмет.
- Може отново да го сториш. Опитай.
Ройс сви рамене. Пристъпи напред и леко постави ръце на камъка, оставяйки връхчетата на пръстите си да се плъзнат по повърхността, търсейки с осезание онова, което очите му можеха да пропуснат.
- Чиста загуба на време - рече Магнус. - Това определено е много силна ключалка и без ключ няма начин да я отворим. Разбирам от тези неща, правил съм подобни неща. Те са създадени да не позволяват на крадци като него да влизат.
- Ах - каза му Есрахаддон, - но ти подценяваш Ройс. Той не е обичаен разбивач. Усетих го в мига, в който за пръв път го зърнах. Зная, че той може да я отвори - магьосникът се обърна към Ройс, който бе започнал да показва признаци на гняв. - Спри да се опитваш да я отвориш и го направи. Не мисли за това, просто го стори.